Бърз кредит
Васил се ожени веднага, след като отби военната си служба. Лятото замина на почивка в град Поморие. Майка му,която го изпрати на ж.п. гарата в Асеновград,като врачка предрече: "Гледай да не ти вземе акъла някоя засукана поморийка и да си останеш там!". Влюби се и се ожени в Поморие. Остана "заврян зет". Ирма,неговата изгора,тогава му се стори неземна красавица.Стройно създание с тънка талия и огненочервени коси. Майка ѝ беше унгарка,пристигнала в България пак по звездните пътеки на любовта. Годините бързо се изнизаха. Васил рядко се прибираше в родната Станимака*. Целият си трудов стаж натрупа в "Помориийски солници". Успя да спести някой лев и да си купи рибарска лодка. На старо,но си беше негова. Пребоядиса я със светлосиня боя. С големи черни букви изписа новото ѝ име -"ИРМА". Всяка сутрин излизаше на риболов в Помориийският залив. Привичер,когато я връзваше в рибарското пристанище постоянно ѝ говореше нещо. "Полудял е старият" - шегуваха се помежду си другите рибари. Васил сядаше с колегите си да пийне по една студена ракия. Една лятна вечер до масите се приближи елегантно облечен младеж. С държанието и обноските си внушаваше доверие. Предложи на Васил да вземе кредит. Ставало бързо. Старият човек,леко замаян от питиетата се съгласи. Лихвата не беше висока. Подписа документите за кредит от хиляда лева. Взе парите. Искаше да купи нова автоматична перална машина на Ирма. Да я зарадва. Прибра се вкъщи с новата пералня. Бусът на хипермаркета го докара до пътната врата. Посрещна го Ирма, но не онази слабичката и усмихнатата,от преди четиредесет години. Сега беше намръщена, с постоянно лошо настроение. Щом разбра откъде са парите не го остави на мира до сутринта. С какви ли думи не го нарече. И тя се оказа пророк. Като майка му. От фирмата за бързи кредити започнаха да му звънят всеки ден. Да го притискат да връща заема. "Ще продадеш лодката! Ще си върнеш кредита! Най-накрая да мирясаш! Иначе се прибирай при майка си в Асеновград!". На другият ден Васил продаде лодката. Сякаш в него нещо се счупи завинаги. Плати си бързият кредит до стотинката. Прибра се при своята Ирма. Видя я отдалече. Подпряна на оградата. Знаеше,че пак беше права. За кредита и за всичко... Но за първи път му се стори някак различна. Чужда. А толкова много я обичаше! Толкова много...
Поморие
04.07.2018
© Хари Спасов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,Латинка!
-
Актуално е!
Светъл и творчески ден! -
Благодаря Ви сърдечно,Наде,Костадин,Ивон!
-
Хареса ми, то да беше само кредита...Тъжно и докосващо!
-
Ние в Несебър казваме че,от Поморие котка не трябва да се взима камо ли жена.Много ми хареса разказа ти Хари,но и натъжи като продаде лодката заради гадните лихвари човечеца.Поздрав.
-
То самият живот си е един "бърз кредит", Хари, само не се знае чии грехове...Лихви плащаме.
-
Благодаря,Христо,LiaNik,Георги,Кети,Рени,Ирина,Силве!
-
Прочетох с интерес, Хари. Цял един живот си събрал тук. Хареса ми.
(Само поправи "родната" с " родния" Станимака - в м.род се води при нас😉) -
Да,Хари, и това го можеш !Умееш да се вглеждаш в детайлите от ежедневието !
-
Хареса ми, Хари!
-
Животът ни мачка като тесто, мамка му!
-
Реалността смазва мечтата. Та дори тая мечта да е битова...
Хареса ми разказът... -
Много си добър в това да разкажеш хиляди неща в малко редове. Написаното ми хареса, героят също.А жените , понякога гледаме практично на живота, защото просто нямаме избор.Природата ни е поставила в такава ситуация да мислим и предполагаме какво ще стане с цел да опазим семейството. Според мен освен буквалния бърз заем който е взел героя ти, загатваш и за това, че и женитбата в Поморие също е като заема. Незнам, може и да се подвеждаме. Благодаря!
-
Определено ти се отдава късият разказ. Дерзай Приятелю. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
