Васил се ожени веднага, след като отби военната си служба. Лятото замина на почивка в град Поморие. Майка му,която го изпрати на ж.п. гарата в Асеновград,като врачка предрече: "Гледай да не ти вземе акъла някоя засукана поморийка и да си останеш там!". Влюби се и се ожени в Поморие. Остана "заврян зет". Ирма,неговата изгора,тогава му се стори неземна красавица.Стройно създание с тънка талия и огненочервени коси. Майка ѝ беше унгарка,пристигнала в България пак по звездните пътеки на любовта. Годините бързо се изнизаха. Васил рядко се прибираше в родната Станимака*. Целият си трудов стаж натрупа в "Помориийски солници". Успя да спести някой лев и да си купи рибарска лодка. На старо,но си беше негова. Пребоядиса я със светлосиня боя. С големи черни букви изписа новото ѝ име -"ИРМА". Всяка сутрин излизаше на риболов в Помориийският залив. Привичер,когато я връзваше в рибарското пристанище постоянно ѝ говореше нещо. "Полудял е старият" - шегуваха се помежду си другите рибари. Васил сядаше с ...