2.12.2010 г., 23:40 ч.

Бързият влак в четири след обяд 

  Проза » Разкази
1086 0 5
8 мин за четене
Бързият от София е като часовник – винаги пристига с десет минути закъснение. Чудя се, защо не променят разписанието, та хората да знаят кога да го чакат. Да, ама той пак ще закъснява и така – докато извъртят часовника, казва Арам, комшията. Арам ми е комшия по сергия – вляво от мен, скрит зад окачени блузи, пуловери и бельо, той заявява присъствието си само с глас. Но пък какъв глас! Навремето кандидатства в музикалното училище и за малко да го приемат... но това е друга история. Вдясно, облегнат на своята количка, потропвайки с щипката, с която вади кренвиршите от тенджерата, мазно се хили Мангала. Не е лош човек Мангала, само дето като види някоя по-засукана булка и зяпва – аха да му падне ченето в тенджерата. Между тях съм аз. Продавам вестници – вече трета година – след като се пенсионирах. Хем – казвам на жената – на чист въздух, хем някой лев към учителската пенсия, хем, както се казва, държа ръката си на пулса на обществото. Защото, по едно или друго време, обществото минава от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вакрилов Всички права запазени

Предложения
: ??:??