Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? Аха-аха... Влизай, че след малко са в почивка!
И се насочва бай Кольо към първата врата, дето види. Отваря и иска сигнал да пуща - проблем със съседа имал, че вироглав бил онзи, ограда заченал да строи, та в бай-Колевия имот навлязъл и я вдига яка, масивна, цела крепостна стена...
- Тук не приемаме сигнали. Ние сме по данъците и таксите! - отвръща му се отвътре. Да се качи на третия етаж, упътват му, дванайста стая - общинската собственост де е. И тръгва нагоре завалията по стълбите, като отброява на всеки етаж по една цифра във възходящ ред. Първи... втори... трети... Бре, каква е таз двойка по стената... Кой да му каже, че най-долу му се вика партер. Почесва се леко, пък почва да влиза-излиза през разни врати, да му се пулят насреща, докато една госпожа с едва крепящи се на гърбав нос очила не се оказва благосклонна да го заведе. Tропа се след малко и на правилната врата. "Влез!" - чува се. Така и така, обяснява им бай Кольо.
- Господине, не сте за тук! - думат му служителките. - При Вас се засягат граници на имоти, отидете долу на приземния етаж във втора стая при териториалното устройство!
Териториално-мериториално, хайде пак обратно, да му се не видят и стъпала... Стига нашият човек до втора стая и стъписан - вратата заключена и лепнат на нивото на очите връз нея лист хартия с голям надпис, та и сляп да го прочете: "Заседание на Експертен съвет". Оттам обратно при оня на входа.
- Там не може сега! Изчакай... След два часа ще пускат граждани. Заседават, с архитекта са, все пак!
И сяда бай Кольо да чака на един стол. Чака, чака, бая си почака. По едно време не го свърта вече, долепя ухо до надписа - чуват се хора говорят, смеят се. Ха, да тропне няколко пъти по-настоятелно, та се отворя най-сетне и таз врата.
- Кажете, господине! Не четете ли какво пише! Аман и нахалство! Какво.... Аха... А скица имате ли... Изкарайте си! Отивате сега на касата да платите услугата и се връщате при мен, като е готова! - и щрак ключа отново.
Как да е, оправи се и с това, изкараха му експресно скица - нали си плати, та го изпратиха сетне да търси по етажите правник ли е, юрист ли е, какъвто е там...
- Вашият въпрос засяга ли пряко общината, господине? Случаят е частен. При мен нямате работа, но съветът ми е да си пуснете молба по образец в Деловодството и да се обадите на колегите от незаконното строителство. Пета стая потърсете!
Видя се бай Кольо в чудо - застанал с тая скица между етажите и забива пети в пода, като да е от кал. Дяволите ги взели всички... Та, като се врътна покрай портиера на излизане и шапката си забрави на онзи стол, а зад гърба си дочу само:
- И таз добра! Виж го ти как роптае... Цялата община за теб да работи...
© Миро Милев Всички права запазени