Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми позволяваше да го пипна. Сложих го на пода, и - о, ужас! Той започна да влачи задното ляво краче. Обадих се на малкия си син и той дойде възможно най-бързо. След като го разгледахме, открихме една бучка на стомахчето му с големината на орехче. Отидох при д-р Костов – нашия уважаван ветеринар и приятел - и се оказа, че моят Том има пясък в бъбреците и не може да уринира. Наложи се да му поставят две упойки и да му сложат катетър. Това бил единственият начин да се оправи. Два часа и половина гледах мъките на горкото коте. Някой може и да си каже: „А, котка!" Това, обаче, е една малка безсловесна душичка, която изразява своите чувства и емоции, както може. Страдах от високо кръвно – той сякаш поду ...