Имало от едно време един цар. Той не бил обикновен, средностатистически цар, а напротив, бил необичаен цар.Първо този цар имал подчинени царе. После той нямал царски палат, където можеш да го откриеш колчем звъннеш на звънеца, или потропаш на портата. При него нещата били точно наопаки. Ако някой искал да го открие, самият цар разбирал и сам го откривал, ако разбира се така е решил. Повечето царе, да не кажа всички, в почивните си дни ходели на лов за бекаси, играели крикет, или просто си лентяйствали сред лакомства и вино. Но този цар, в тези дни навестявал своите дворци. А той имал много дворци, пръснати навсякъде и странно как успявал да ги навести всичките. Срещал се със своите царедворци, разглеждал конюшните, градините и парковете, оставял подаръци и давал заръки. Във всички дворци много го обичали. Това също било доста необичайно за цар, не мислите ли? Но не всички го обичали еднакво.Имало и такива на които не им се нравели неговите посещения. И знаете ли защо? Защото трябвало д ...