Имало едно време един цар. Той живеел и властвал във време на трудности и неволи. Във време, в което да доживееш до трийстата си година било истинска рядкост, да не говорим, че ако си престолонаследник, „истинска рядкост“ значело да достигнеш пълнолетие.
Но изпитанията за наследниците на златната корона не свършвали до тук. Веднъж оцелял, трябвало да съумееш първи да се добереш до жезъла и скиптъра, преди братята ти или някой друг да ги е грабнал, тъй като, все пак, братята биват разни – едни са готови да споделят с теб и последната коричка сух хляб, други пък само дебнат удобен момент, за да те намушкат, докато си им обърнал гръб.
Очевидно, щом разказът започва с думите „имало един цар“, героят в него успял не само да доживее до пълнолетие, но и да възседне престола преди всички останали кандидати. Този успех той постигнал не само благодарение на ума си, но и заради практичността си. Следвайки примера на баща си, който много години преди това изпратил при палача своя брат и братовчед, ...