Царят, сиромахът и бялата сова - II
- Ваше Величество, дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, искам да видя от балкона на стаята си, че имаш дом, не по-малък от моя. Ако не го изпълниш, ще ти отрежа главата, а дъщеря ти ще взема за слугиня.
Прибрал се нажален сиромахът в бедния си дом. Разказал на жена си и дъщеря си какво поискал царят. Дъщерята само се усмихнала и поръчала:
- Заведете ме там, където намерихте яйцето!
Сиромасите завели девойката в двора и я оставили сама пред полога. Тя затворила очи и изрекла :
- Нека тук, за една нощ, се издигне дом, двойно по-голям от царския.
Изпод сламата на полога, земята се отворила леко и от малка, с размерите на напръстник вратичка заизлизали мравчици и бръмбари, всеки носел нещо на гръб. Малките зидари започнали градежа. Цяла нощ работили. Щом първите лъчи огрели балкона на двореца, царят излязъл да види дали беднякът е изпълнил желанието му. Пред очите на царя засветили кулите на двойно по-голям дворец от неговия. Фасадата му била украсена с разноцветни мраморни плочи, скъпоценни камъни и цветя. Плеснал с ръце от изненада и поръчал на стражите да доведат сиромаха. Явил се той пред царя, поклонил се и казал:
- Ваше Величество, виждаш, че дъщеря ми също се буди в балдахинено легло, в дом по-богат от твоя. Да я доведа ли да я оженим за сина ти?
- Ще я доведеш, ама ако ми донесеш цветето, което не мога да отгледам в градината си. Аз няма да ти кажа кое е. Ти сам го открий и ми кажи защо, когато дойде време да цъфти, то почернява и пада преди да е разцъфнало. Ако не изпълниш това, ще ти отрежа главата, а дъщеря ти ще взема за слугиня.
Бедният мъж обещал и се прибрал отново с наведена глава. Разказал на жена си и дъщеря си желанието на на царя. Девойката се усмихнала и отишла пак в двора. Откъснала две перца от опашката на петела. Зашила по едно на ръкавите си. Завъртяла се както часовникът, отброяващ минутите. Превърнала се отново в сова и литнала. Стигнала до чудна планина. Различен сезон лежал по склоновете ù. От едната страна пеели птици, танцували цветя, а от другата димяли коминчета, хвърчали снежинки. Кацнала на върха на планината. Там двойка великани поливали едно облаче. На него цъфтяла бяла роза, само с един цвят. Совата се завъртяла и пак станала момиче и се примолила:
- Братя, булка ме искат. Сватбено цвете в косата си трябва да сложа. А по земята всички цветя бързо вехнат. Знаете ли защо?
Великаните се намръщили, но се смилили над молбата на девойката. Откъснали розата и я закичили в сплетената плитка на момичето.
- Червеи гризат корените им. - казали великаните и отпратили девойката.
Преобразена на птица, прелетяла до царския дворец. Влязла през открехнатия прозорец в стаята на спящия цар. Оставила бялата роза на възглавницата, до главата му.
Събудил се царят и видял цветето. Извикал сиромаха пак при себе си. Преди да изпрати баща си, девойката станала пиле и влязла в торбата на баща си. Явил се сиромахът, с торба на рамо, поклонил се.
- Виждам, - казал царят - че си намерил цветето, дето не мога да отгледам. Но защо увяхва, знаеш ли?
- Червей го яде, преди зазоряване, затова почернява.
Зарадвал се царят на отговора и попитал:
- А знаеш ли защо съм цар аз? Защо ти си бедняк? Защо за мен е срамно да дам сина си за дъщеря ти? Защо до моя палат растат тополи, а пътят до църквата е гол?
Беднякът се почесал, отворил незабелязано торбата, за да чува какво му говори совата.
- Ваше Величество, ти си цар, защото като червея гризеш душата на бедните. А аз съм беден, защото слушам червея, а не сърцето си... Срамно е да да дадеш сина си на дъщеря ми, защото колкото умна и работна е тя, толкова разглезен и мързелив е той. До твоя палат, като си се родил, родителите ти са засадили тополи, за да израстеш мъжествен и честен, да станеш добър владетел, че славата ти да стигне до слънцето, до Бог. Но ти си се отдал на славата си, на постигнатото и затова си забравил да посадиш тополи до църквата и за твоя син... Вяра не си дал на сина си.
Царят се намръщил, защото няма хубава истина. Но харесал отговора на бедняка и повелил да извикат сина му, да вдигнат сватба. От торбата изхвръкнала совата. Завъртяла се и пак станала момиче.
- Ваше Величество, - казала девойката – самотата е червей, който прояжда сърцето. Ще науча сина ви да знае как да подхранва цветето, за да не почернява, преди да е разцъфнало... И охолен дом не му е нужен за това.
Оженила се девойката-сова за принца и от тогава, мъдро и с любов го учи да отделя същественото от дребното, за да не познае що е бедност в сърцето...
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубава и мъдра приказка!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.154086.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/6f10412f402f7b604a2aee9a3e45f478.gif" border="0" /></a> Благодаря!
-
Прекрасна приказка! Браво, Петя
-
Галена, благодаря за хубавите думи!
-
Когато мъдростта и добротата тържествуват, причинно следствените връзки са ясни - посей и после пожъни...
Благодаря ти за красивото слово, за мъдрите поуки, за радостта и позитивизма, които идват с твоите послания! -
Да, мъдри са, Нели
Поздрав и за "литературните критици" от Харвард -
совите са мъдри птици
харесах приказния стил -
не публикувай ако не понасяш критика
от ... който и да е
изплез
хахаха
-
Не ме чети, ако не ти харесва!Напиши си твоя приказка!
-
и това го прочетох
като цяло... смесени чувства предизвика в мен
прекалено директно на места ни показваш "мъдростта"
сега пък се замислих пак
що пък принц в ролята на... спящата красавица
и приказките преебавате повлияни може би от днешната действителност
ех...
-
Благодаря от сърце, Нели! <a href="http://smiles.33b.ru/smile.154258.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/fbd0d85ce02e08ced4dfcbcfe96c750b.gif" border="0" /></a>
-
Ваше Величество, - казала девойката – самотата е червей, който прояжда сърцето.
И Нашата Петя е мъдра като совата- девойка !
Благодаря ти за прекрасната приказка! -
Б. Бетелхайм казва, че нищо не може да се сравнява с приказката, която „развличайки детето му помага да опознае себе си и благоприятства неговото личностно развитие“. Приказките помагат на детето да намери смисъл в живота си... Защо и възрастните да не намерят нещо и за себе си!
-
Чудесна приказка! Прочетох я с удоволствие. Кой е казал, че приказките са само за деца? Всичко има в твоите приказки,Петя - и мъдрост, и фантазия.... Поздравявам те за таланта да нижеш думите като зрънца на броеница.
-
Учудващо добра комбинация, казваш? Дано да ти е било сладко! Не се сърдя, поздрави за приятелката ти и да разбуди заспалите принцовее
-
Петя, всяка твоя публикация ми е 3 в 1! Мъдрост, подарък и светлота! Сега обаче с тази специална сова ... Веднага я пейстнах за една приятелка от Радио Шумен, която води вечерно предаване "Денят на совите" Ами като са сови, да имат и бяла сова! Нали не ми се сърдиш?
-
Благодаря ви!
-
Богата съм, заради подкрепата ви!
Принц за мен е, онзи, който се радва на простичките неща, който вижда с душата си и ме приема със слабостите и предимствата ми...
-
Браво, Богато момиче си Петя! Късмет с принца!!! И не подминавай жабите! Човек никога не знае.....!
-
Може би някой ден, Веси!
-
И аз съм ти го казвала...
Тези мъдри произведения трябва да ги четат повече хора...
Издай ги!!
Поздравления отново!!! -
Доче,Хари, благодаря!
-
НЕ ЗНАЯ ЩЕ СТИГНА ЛИ ДО ТЕБ. ДА БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ЧЕТЕШ И ЗА ВИНАГИ ХУБАВИТЕ ДУМИ.НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ ВЛИЗА В ТОВА КОРЕСПОНДИРАНЕ. НАПИШИ СИ АДРЕСА В SKYPE ЩЕ МОЖЕМ ДА СЕ ЧУЕМ, АКО ИСКАШ- МОЛЯ.ПИШЕШ ЧУДЕСНО. ИЗДАЙ КНИГА. РАДВАМ СЕ ЧЕ МОЖАХ С ПОМОЩ ОТ ОБЩИНАТА ДА ГО НАПРАВЯ. ПРЯСНА Е.НА ДНИ-ПРИКАЗКИ ЗА ВСИЧКИ ГОЛЕМИ И МЪНИЧКИ.МАКАР,ЧЕ СЪМ ХАРИ НЕ ЖИВЕЯ ОТ АВОАРИ. ДАЖЕ И ПРИ ПЕНСИОНЕРИТЕ НЕ СЪМ. АКО ПРОЦЕТЧЕТЕ ЗА ТЕЛКА-ТАМ ХОДЯ.ЯВЯВАМ СЕ, ДЕ.ЦЕЛУВАМ ТЕ, ДАЛЕЧНО ДРУГАРЧЕ.УСПЕХ!
-
Ръкопляскам на мъдрите отговори!
-
aborigen (Борко Бърборко), като стана малко по-уверена в словото, тогава може би, ще има книжка! Иска ми се, но нямам смелост, а и от финансова гледна точка, ми е невъзможно поне за сега!
Благодаря за прочита, Кръстина!Радваш ме! -
Време ти е да ги издадеш в книжка!
-
"да отделя същественото от дребното"
.....................................................
Това е сентенцията на живота, в която се съдържат
непреходни общочовешки ценности!
Поздрави за талантливата и мъдра авторка!
БЪДИ! -
Благодаря, Нели!
-
Омагьосваш с думи, Петя!
Удоволствие е да те чете човек, благодаря! -
Благодаря, Вилдан!
-
Мъдро, както винаги! Поздравче!
-
Ивон, ivanleko91 (Ангел), Ив, благодаря за сърдечността, с която ме четете!
-
Удоволствие и рядка привилегия е за всеки, прочел твоите истини, прости като живота и мъдри като совата...Петя, чрез твоите сърдечни послания сме близко до хората и още по-близко до Бога! Благодаря ти, мила...Барона
-
Благодаря ти за чудесните разкази, Петя!
Пристрастявам се към тях!
Поздрави! -
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.153944.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/ad1cfd6d9faa7a6f9403522fa5d1cca7.gif" border="0" /></a>
-
"...забравил да посадиш тополи до църквата..."
Благодаря, Петя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
