Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта бе необходимо да не е износена душата му и окото му да умее да фокусира срамежливата съблеченост на заобикалящия го рай.
И това необикновено кътче бе белязано със строгия печат на вечната предопределеност. Рано сутрин мъжете, натоварени с нелеката задача да изхранват многочленните си семейства, кусваха къшей хляб, пийваха хладна водица и с бодри стъпки се отправяха към полето, където работата свършване нямаше. Големият жълт кръг, изровен от придирчивата ръка на утрото, умело рисуваше светлинна наличност пред обримчените им с гъсти вежди очи. Сърцата им, корѝта за патриархална кръв, колкото силно обичаха, толкова силно и мразеха – поетско достойнство, издълбано у представителите на доминантни ...