Седеше срещу мен и изглеждаше така, сякаш е сърдита на целия свят. Във всякакви настроения я бях виждал, понякога ги менеше рязко за минути, но толкова буреносно изражение беше новост и за мене дори. А съм имал нерадостния шанс не веднъж да се сблъскам с гневните ù изблици, защото макар от не отдавна, станахме много близки приятели. И като казвам приятели имам предвид точно това – не гаджета.
Още когато кандидатствахме, а по-късно и когато разбрахме, че сме в една група, си паснахме страхотно, и докато се усетим, вече бяхме прескочили онзи момент със свалките и ухажването. Беше голяма сладурана, без съмнение, но просто нещата между нас тръгнаха в друга посока, и вече нямаше как да погледна на нея като обект на друго, освен на чисто приятелско чувство.
И нито за миг не съм съжалявал за тези ни отношения, защото тя беше най-искрения и точен човек, когото изобщо съм познавал. До този момент не бях имал подобно приятелство с момиче, и открих, че е страхотно, когато можеш да се чувстваш так ...