Рядко сънувам, но снощи сънувах, и то не какъв да е сън, а нещо, което изглеждаше почти истинско. Лицето на човека, който ми се присъни, беше замъглено, но думите му, ясни и гръмни, проникваха веднага в съзнанието ми. Той започна така:
– Онзи ден ходи на кръчма с приятели, а?
– Ами ходих, защо да не ходя?
– Няма лошо човек да се позабавлява, ама ти такива глупости започна да дрънкаш, когато удари две мастики, че направо ми идеше да… няма значение.
– И какво щеше да ми направиш? Я се разкарай, аз от сънища не се плаша.
– Не се репчи, просто искам да ти кажа някои истини.
– Ами казвай де, че току виж ми се е припикало и съм се събудил.
– Та понапи се ти значи и започна да разправяш, че няма нищо по–ценно от човешкия живот. И други глупости дрънка, ама както и да е.
– Е, и?
– Животът на средностатистическия българин е ценен горе–долу колкото един тристаен панелен апартамент в София.
– Това прозвуча грубо.
– Хайде да посмятаме и ще се убедиш, че съм прав. ...