Таксиметровият шофьор включи брояча и натисна педала на газта. От летище „Едуард Логан“ в Бостън качи само един пътник. Около петдесетгодишен афроамериканец,
абсолютно копие на Куба Джуниър. Дори го попита дали не е актьор, но на човека явно му беше дотегнало от този въпрос и само кимна отрицателно. Пътуваха в мълчание близо четвърт час, докато мъжът изведнъж не изтърси:
- Бихте ли спрели до някаква аптека, че имам страшно главоболие?
- Да, господине. За съжаление не мога да ви изчакам, защото тук е забранено паркирането.
- Няма проблеми, ще хвана друго такси – плати и слезе на " Commonwealth Avenue".
Аптекарят имаше сипаничаво лице и коса в тон с бялата си престилка. Той търпеливо слушаше малко момиченце с къдрави руси коси, което изглежда не знаеше какво търси тук.
- Господине, може ли да взема лекарство – чудо. Аз ще платя – и размаха пръстчето си, за да покаже, че не желае подаяние.
Въпросът явно изненада възрастния мъж, видял какво ли не и той намести несъзнателно очилата си.
- Съ ...