Тя се забелязваше отдалеч, носена и показвана, с непривидно спокойствие и
непринуденост от дамите в различна възраст, тегло и форми....Някои я носеха с
гордост... от ,,гледката”, която предоставят на любопитното мъжко око, други-- с лека
свенливост, а трети, дори съвсем бяха забравили... за нея.
Цепката, която дамите разхождаха ежедневно по улиците, магазините, на
работните си места, парковете, градинките, МОЛ- овете, бензиностанциите, на
важните служебни заседания, в кабинетите , в самолетите, трамваите, автобусите,
такситата, личните си превозни средства, включително и велосипедите…
/ах, тези велосипеди.../ си беше доста интересна гледка.
примамваше погледа, възбуждаше въображението, откривайки
бялата женска плът, създадена за ласки и върховна любовна наслада.
Сънувана, бленувана, рисувана, опоетизирана, /
никога окарикатурявана/, цепката беше вдъхновение и за таланти, и за графомани, и
за не творчески ангажирани хора.
Можеше да се види от различни посоки, зависи от нейното местоположение... При
някои дами беше встрани, което говореше безгласно: ,,Хубава ли съм?”, при други,
тя се намираше отзад, приканвайки мъжа: ,, Последвай ме!” , при трети
представителки на нежния пол, си беше широко отпред, сякаш нетърпеливо и
истерично крещеше: ,,Докога ще чакам!”
Мода...Дамска мода. Средство за изтезание на измъченото въображение на горкото
мъжко съсловие.
Защото цепката на полата не разкриваше кой знае колко…
Само толкова, колкото… Но... колкото... толкова.
© Донка Колева Всички права запазени