Часовник с обратно броене
Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тридесетинагодишен мъж. Гришата чупеше от бял хляб и примлясваше, докато вътрешно се усмихваше на синкавите вълни, по които слънцето разсипваше белило.
Докторът го загледа осъдително. Мина му през ума, че човекът насреща му е изгубил сърцето си. Раздразни се от равнодушното предъвкване и загледа съжалително сгъналите се от болка пасажери.
- До десетина минути ще умреш - каза докторът, опитвайки се да изплаши Гришата.
- От що бе? – засмя се добродушно мъжът.
- От това, дето ядеш, докато хора си отиват... - недовърши докторът и посочи чушлета в ръката на Гриша.
- То оня си знае. Плаши ни само... Че иначе ще се забравим... – отбеляза Гришата.
- Ти накъде? - поосмирен попита докторът.
- Към щастието... - пошегува се Гришата.
- Ха, щастието... Петнадесет години обикалям моретата, а в прихлупените клепки на тези, които изпращах, белееха тънките му нишки, миражно. Така си отиваха завалиите... Хванати за мечтата по него.
- Слез на земята тогава... Че разочароваш ли се, поне да посипеш главата си с пепел...
- Опитвал съм. Не вярвам в заземяването... С хората се разминаваме – засмя се докторът и се загледа в люлеещите се сгради по наближаващото пристанище.
Параходът спря на островчето преди главния град. Там медицински екипи поеха болните, а здравите бяха щателно проверени за евентуални зарази. Докато Гришата слизаше, помаха дружелюбно на доктора.
- Ще се срещнем... Па ще измерим щастието си. Предчувствам, че ще повярваш...
Две години Гришата превиваше мишци по железопътните строежи. Че релсите скъсяват разстоянията между отдалеченостите, но и усилват чувството, че чаканите все някога ще дойдат и ти ще се завърнеш при тях.
С повиквателно от България Гришата бе известен за хода на Балканската война. Завърна се в края ù. Трепереше под прокъсаните си войнишки дрехи при Гевгелия. Холерата изсмука жлъчката на войниците от полка. Защото войната трансформира стойностите. Щастието някога са спечелени пари, друг път шишето лекарство или споделеният къс хляб. Мизерията, гладът и студът карат войника да мисли за синкавите морски вълни, за полето с макове, за майчината корава ръка, за онези малки мерила на щастието. Простичкото щастие, което не виждаш, докато го имаш. Сякаш че вътре у теб има една часовникова стрелка, която завърта времето си на обратно и застиваш, докато търсиш отговорите в себе си. Обратно броене. Тези отговори, които идват толкова трудно и обезателно носят съмнения...
Преди болестта съвсем да се нагнезди в сърцевината на Гришата, стори му се, че вижда войник, който сипеше главата си с пепел. Помисли си, че полудява. Замижа и натегна всички струни на отслабналия си глас. Извика.
- От що се разочарова, човеко?
- От това, че трябваше да умреш тогава...
- Нали знаеш? Плашат ни, за да има какво да мерим и да дирим цял живот.
- Е, намери ли го?
- Намерих го! – каза Гришата, докато гледаше в очите на доктора, който се бе заземил.
Да търсиш щастието е път през себе си. Да живеят другите чрез теб... Затиктака душата на Гришата. Хубаво е да мериш с някого и щастието, и времето... Намираш сърцето си отново.
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Честито!
-
Честита национална награда, Петя! ❤️
И нека се множат!🙏 -
След завършване петото издание на Националния конкурс за исторически разказ "Цончо Родев" Провадия 2021 г. , разказът ми "Часовник с обратно броене" и неговото продължение "Ескизи на очакването" получават награда на библиотека "Цончо Родев" за втора възраства група.
-
Благодаря!
-
Къс разказ с есеистична нагласа и покана за размисъл, поднесен с неоспоримо талантливо перо! Аплодирам, отново с възхищение!
-
"Тиктакащи съдби" харесва ми!Благодаря за думите!
-
Тези срещи с тиктакащи съдби,които ни устройваш,са истинско удоволствие,Петя!
Повтарям се...
Поздрав! -
Викторе,радвам се, че моята утопична мъдрост е стигнала и до вас!
-
Щастието е условност!Нека ви е светло!
-
"Да търсиш щастието е път през себе си. Да живеят другите чрез теб..."
Истините,които не винаги допускаме близо до себе си са като щастието, което забелязваме чак когато си е тръгнало... Замисли ме Петя, благодаря ти... -
Благодаря за прочита!
-
Когато Човеци говорят - Хора мълчат...
-
Благодаря за думите ви!
svdonchev (Светослав Дончев), благодаря и на теб! Не проповядвам, така си го усещам за себе си.Не изключвам грешки,тромавост на фразата,но не налагам мнение...Който иска да претълкува казаното и да си гради свое. -
Харесах посланието на разказа!
Поздрав, Петя! -
Мисля си, че твоята проза ми е по вкуса, защото първо я усещам, сякаш съм прочела стихотворение, защото чувството е водещо.
Поздрави, Петя! -
Моето скромно, неангажиращо мнение е,че всички ние, които плахо протягаме крак за стъпка към истинската литература, трябва само да наблюдаваме и да разказваме простичко, безпристрастно, без да проповядваме мъдрости, нека този който чете тълкува!Според мен диалозите ти са малко изкуствени!
-
Благодаря за прочита!
Аз все още надничам в родовите спомени, но топя и четката в утопичната вяра за хората...Въпреки, ежедневно да ме разочароват, аз тайничко вярвам, че има изход от вътрешно-деградационните процеси, които отварят бездни... -
Хубаво!
-
Имаш очи за невидимото, което е съществено, Петинко. При Пабло Куелю Пътят винаги е свързан със самоопознаването. Поздравления. Успех!
-
Хубаво го каза, Силве !
-
Обратното броене на самонамирането, най-скъпоценното и бързо отлитащо време, което всъщност създава илюзията за пъплещо безвремие...
Светъл поздрав, Петя! -
Усмихнат ден, приятели!
-
Хубаво е да мериш с някого и щастието, и времето...
Петя, поздравявам те за този разказ, за мъдрото послание,
което носи...най-сърдечно... -
Радвам се, че намина!
-
Да търсиш щастието е път през себе си...
Поздрави, Петя! -
Благодаря за споделянето,Ангел!
-
Щастието наистина е в простичките неща...
Трябва обаче и да умееш да ги виждаш...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
