Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време се чуваше пристъргване, когато върховете на тънките токчета закачаха неравна фуга. Йоана крачеше бързо и уверено, поклащайки стройната си фигура. Виждаше, че доста мъже я заглеждат и изпитваше задоволство от това.
– Хубаво чаткаш, момиче младо – каза с дрезгав глас седящата на тротоара сляпа циганка. Беше възрастна, облечена в окъсани дрехи. – Дай някой лев за храна на бедната старица…
Йоана нямаше да й обърне никакво внимание, дори нямаше да забави крачка, ако циганката не бе добавила: – …ако искаш да чаткаш така още дълги години.
– Какво? – Йоана спря и сбърчи вежди.
– Добре ме чу, момиче. Няма да повтарям. Обещавам да се помоля за теб, ако ми помогнеш.
Йоана се подразни, както от думите на ...