Една привечер нарочно минах пешком покрай кооперацията дето живееше...
повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...
Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...
- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -
- А не,.. бях до Гошо, и рекох да повървя до електрикото - заоправдавах се аз - Ами вие как сте,
Мера не се обажда,.. сигурно се сърди нещо,.. а ти, как върви работата...
Тя ме погледна, озърна се плахо..
- Имаш ли време да повървим,.. Знаеш ли Мера е раздвоена,.. ония й приятелки казали, че много си черен и вероятно си джипси,.. Аспарухов българин , де...е, хайде сещай се, циганин с една дума,..
То сега джипситата само по цвят можело да се различат, защото вече били културни. и ходили
по света.. Добре, че не си бил нахален да я водиш у вас,.. пък тя се оправдавала с мен и не те кани в къщи...Та, те джипситата били такива щедри, плащали ,.. да се покажат пред жените...
Неволно, може би съм я ...