Минаха няколко седмици, направо бях забравил за Мера и случката....
Получавам СМС '' Петро, ако е удобно мога да дойда у вас Краси ''
Чаках я на метростанцията с Аудито,.. спрях пред къщи..
С интерес разгледа хола,.. книги,.. пиано,.. картини по стените...и чисто и подредено.
- Ето тук живея, заповядай,.. не се страхувай,.. Извинявай за случката, просто това трябваше,
макар че още ме е срам ,.. с нищо не заслужаваше този спектакъл, но имах ли друг избор...
- Абсолютно си прав, заслужаваше си го...Тя вече не живее при мен,.. при приятелките си ще живее, успяха да я придумат, сякаш там ще живее без да плаща наем...
Петро, само да спомена,.. виж колко е елементарна, на така наречените джипсита, венците на зъбите им са виолетови , а твоите не са, достатъчно условие ,нали...Чакай сега да ти покажа...
И разкопча копчетата на блузката си,.. сръчно свали сутиена, джинсите се свлякоха по бедрата й,
червените бикини допълниха купчината дрехи....
Завъртя се на пръсти, разроши с ръце косата си,.. ...