Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, но изглежда и те не я харесваха.
Досега сто пъти да беше я отсякъл, но сърце не му даваше. Помнеше заръката още от дядово време – да не се пипа дръвчето, каквото и да става. Като легенда се носеше от поколение на поколение разказа за най-голямата красавица в рода им, чиято гибел свързваха именно с това дърво – казваха, че в черешата е въплътен духът ú, и голямо нещастие очаква всеки, който дръзне да погуби дървото.
Миналата пролет силна буря с градушка съвсем я обезобрази, та сега като я гледаше на фона на красивата природа отсреща, се чудеше как е възможно да измислят толкова странна история. Според него и най-непретенциозния дух не би се вселил в подобна чепата грозотия, камо ли духа на най ...