I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си като в огледало. Гледайки оголените му остри зъби си мислих за това как може да ме разкъса като агне и да не остави дори частица от мен. Само кръвта по снега би накарала хората, които ще ме търсят в гората, да разберат че съм мъртва. В такъв момент, изправен пред смъртта, забравяш за времето и за целия свят. Оставате само ти и звярът! Единственото, което може да се върти в главата ти е въпросът – Дали ще оцелея?
Името ми е Еларин. Родих се в лоши времена за моя народ. По земите ни царуваше глад. Чумата върлуваше по селата и прибираше хората под черния си плащ. Майка ми беше покосена от злата епидемия, когато бях на пет години. След няколко месеца баща ми, който бе дървар, се изгуби в гората ...