5.11.2017 г., 19:57 ч.

Чичо Страхил 

  Проза » Разкази
1042 2 7
22 мин за четене
Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да не успее да прочете нещо важно от някоя глава, защото е зацапано или протрито. А после започна да обича самите книги, да общува с тях, да коментира с героите постъпките на други герои, да живее в този богат, смислен и интересен живот на другата реалност.
Другата реалност. Усмихна се.
„Има ли я? И защо не? Казват, че времето е измислица. Фикция.”
Спомни си езин римски израз, който се беше запечатил в съзнанието му от студентските години: „Praesumitur super vero, fingitur super falso” – „Презумирай върху истината, фингирай върху измислицата.”
„Е, значи другата реалност трябва да съществува. Щом като дори древните юристи са придавали правна значимост на измислицата, тя трябва да съществува. Кое ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??