/хумор, защото няма раздел "сатира"/

Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, така че…

А после другарят Митрев от държавно-партиен кадър се преобрази в модерен нов капиталист. И стана „господин Митрев“. Дори или най-вече за официалната си съпруга. Че и за двете резервни любовници – дан на модата и статута, харчещи му много пари и хапове…

„Господин Митрев“ го знаеха и с почит изричаха подчинените му в първата, втората, третата фирми, после в концерна, сетне в международното обединение, което се водеше собственост на няколко чужденци. А те също с почит се обръщаха към председателя на Надзорния съвет – „мистър Митрев“…

Е, не бяха само тия чужденци. Когато си купи от някаква британска фирма титла – назоваваха го „лорд Митрев“. Италианците с почит признаха купената в самото Милано маркизка титла – „маркиз Митрев“, германците уважаваха „хер маркграф Митрев“, американците сваляха шапка пред банкера „сър Митрев“…

Обаче – всяко нещо има край, работата край няма. Но животът не е работа. По-скоро сладолед – не усещаш как си го излапал, че и се е разтопил в ръцете ти…

Секретарят му – сър лорд маркграф маркиз Митрев не искаше да се жени четвърти път, та назначаваше мъже. По възможност – истински… Та секретарят му седна и се опита да сглоби от пет погребални известия ново. И засече…

Как му беше собственото име на господаря? Фамилията известна, титлите гръмки, но името, собственото…

А майката на покойника го беше изпреварила в отвъдното, братя и сестри /освен ония в тайните дружества/ нямаше, обслужващият персонал не го познаваше – работеха за маркиза, маркграфа, лорда и за кого ли още не, обаче… Човек имаше ли? Със собствено име?

Сети се секретарят, извади някакъв документ за плащане таксата в Суперултрахипер университета на наследника на господин Митрев и по второто име от таксата за плащане на глобата за шофиране в пияно състояние разбра кого ще погребват…

А то – защо му е на господина собствено име? Трябва да се запомня, развива, защитава, сътворява… Докато с останалото е лесно – има табела, има човек. Важен човек.

Без собствено име. Обаче с много, много уважавани длъжности и титли…

Много интересен коментар в блога ми -

https://genekinfoblog.wordpress.com/