Когато беше съвсем малък никой не подозираше за това. Вероятно защото децата винаги са твърде спонтанни и искрени в реакциите си, понякога повече, отколкото на възрастните им харесва.
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Децата му се подиграваха, намираха за твърде глупаво да си признаеш например, че не си успял да разбереш някоя задача, и за това не си се справил с домашната си работа. Учителите реагираха различно – някои толерираха искреността му, насърчаваха го да бъде по-старателен и отделяха време за да му обяснят неразбраното. Но повечето приемаха думите му като опит за оригиналничене, дразнеха се от тази толкова неочаквана откровеност и реагираха остро. Обикновено му пишеха слаби оценки или викаха родителите му на разговор. С една дума – гледаха на него с много лошо око.
От само себе си се разбира, че той израсна затворено и мълчаливо момче. Такъв си остана и като по-голям – намираха го за особняк, а все ...