Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум като шум, само че посред нощ. Направо ме изуми. Някакви стъпки като че ли. И скочих в леглото си, отметнах завивките, но не посмях да стъпя на пода. Стоях и напрягах слух в тъмнината - мазна и непрогледна, като че някой бе плиснал буркан с мастило в очите ми.
Старите къщи са пълни с шумове. Врата ще поскръцне, керемида вятърът ще събори, душът в банята изпуска - капки ще тровят съня ти. Но това си бяха стъпки. Човешки.
В момента спряха, като че ли и оня се ослушваше. Не, не е приятелката ми, знам какво си мислите. Тя ме напусна преди шест месеца. Отиде си, защото според нея съм човек без чувства, което не е вярно. Имам чувства. Може би не съм успял да ù ги покажа. Още я обичам и, сигурен съ ...