Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, честно казано си бе клощав. В нищо друго не го биваше. Макар че ме беше малко срам да дружа с него, тъй като си беше доста задръстен, за мен си оставяше най-добър приятел. Тъй съвсем бе като дете. Понякога, просто ей така, само за да видя дали ще го направи го карах да ми купува закуска, докато аз си стоях на топло в стаята. Ако някой искаше нещо винаги се обръщаше към него. Веднъж нарочно хвърлих химикал по едно момиче от класа и го накарах да ми го донесе. Всички ни гледаха. Той просто се усмихна, изправи се и се помъчи доста, за да вземе химикалчето, тъй като то беше паднало под чина на едно момче. Съвсем ми дожаля за него, даже ми стана особено симпатичен. Въздигна се в очите ми толкова мно ...