ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче от бял пластир изпи без никакво удоволствие чаша гореща утайка, прав, докато се намъкваше в ръкавите на шлифера, които се заплитаха един в друг и трябваше да ги тръска упорито, докато промуши поне лявата си китка с часовника и се увери, че наистина закъснява.
Лош ден, помисли си, препускайки надолу по стълбите, убеден, че чакането на асансьора е работа за нехранимайковци, за които времето е пуканки. Между първия и втория етаж, прелитайки покрай една съседка, която любезно го поздрави, преди да е успял да отвори уста, просто изпусна стъпало и заби нос в стената отсреща. Въпреки че изглеждаше жалостива, жената реши, че това е работа на провидението, и с вирната глава продължи невъзмутимо нагор ...