Почина преди година горе-долу. Малко по-голям, но понеже с брат му бяхме приятели и често се виждахме, смяташе ни за хора от своя кръг.
Някога…
После дойдоха 90-те. И той направо изперка политически. Митинги, сини знамена, разпаленост и вяра…
Съмишлениците му си уредиха задниците – топли и доходни места, властови позиции, ровене в парични потоци…
А той все чакаше пришествието на Демокрацията…
Мразеше комунистите. Макар да му припомнях близкото минало – беше прокурор. А на тая длъжност не слагаха по желание. Или когото и да е. Трябваше да доказваш идеологията си. На думи и с дела…
После стана адвокат. Как се е справял – не знам, ама при редките срещи в родния град не виждах да е прокопсал материално.
Обаче – четеше. Силно стеснен литературен диапазон – седесарски. Тоест - беднотия на идеи, разум, интелект, богато гарнирани с патос и лъжи.
Вика ми:
- Ти знаеш ли, че император Александър Втори е подписал указ за изселване на българите от полуострова и пренасянето им в Украйна? А тук искал ...