Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...

           Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а  деца, внуци разпилени из големия град

           Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,

макар и одърпан и от бурите на живота...

- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата сурова, кога прегоряла - смееше се той докато режеше салатата за ракията - Сега и с рибата да не стане така,.. така е като човек няма жена около него,.. сам трябва да се справя...

Въздъхна дълбоко и махна неопределено с ръка...

- Има , има барба Яни, ама тебе те е страх,.. от морето толкова не те е страх, а от кирия Фотини...

Какво чакате, харесвате се, а се гледате като котка пред щайга с риба... Обади й се, аз ще ида с колата да я взема... Хайде де какво чакаш, страхливец...

Набра номера й,... даже без да гледа и търси цифрите

- Кипия Фотини,.. няма да те питам  как си,.. до 10 минути Петро ще дойде да те вземе с колата си..Ела у нас,.. светлинката ми...- с треперящ глас изрече той - Хайде идвай, чакам те...

Погледнах го, беше застинал с телефон в ръка, невярващ че най-накрая  направи вярната крачка...

Вече имаше кой да го посреща на кейчето след риболов, да придърпва лодката му

Кирия Фотини хвърли бялата риза,. сега шарената риза й предаваше сякаш скритият й чзр....

         Вървях една събота по уличката с ръце в джобовете, сякаш морето ми бе до колене...

- Господине, извинявайте ме,.. вие сте кирио Петро, нали  - обърнах се, госпожа в бяла риза - Аз съм кирия Мария,.. казали са ви за българката, аз съм,.. а вие сте купили къщата на художничката,

е , тука на село всичко се знае - и подаде дружески ръка, силна, здрава ръка - И аз съм с бяла риза,...мъжът ми почина. И противно на очакванията, че ще продам всичко аз останах,..то другаде къде ли и да отида.

Погледнах я, примиренческо излъчване към живота,... а може би така е най-добре, и да не очакваш от никого нищо, а да се бориш сам...

- И може би това е правилното,.. ето аз идвам тук един вид като бягство от забързания живот в Атина, ...спокойно, тихо селце - без причина се заоправдавах - А вие..

- Аз съм от Русенско,.. преживях голямо разочарование от живота... Исках много да стана медицинска сестра, но дойде сляпата неделя и се сгодих, за добро момче на пръв поглед. Но той се събираше с приятелите си,  напиваха се и посред нощите се прибираше при мен,.. стана яростен в пиянството си и ме пребиваше от бой...Споделих с майка му, а тя '' Ами трябва да свикваш,..бие те защото, ако една кучка не си върти опашката кучетата не я обикалят...''а аз работех на две смяни

във фабриката...Примирих се,.. ще се оправи си мислех. Бях вече бременна, ...една вечер така ме преби, както се казва смели ме от бой,..  направих спонтанен аборт,.. получих нкакви усложнения, месец лежах там,..мен ме спасиха, но.загубих и способността да бъда майка,...След болницата се прибрах у нас, на село. Ни жива, ни умряла...Нямах семейство, нямах дете,..

Започнах работа в Кооперацията,успокоих се, имах работа, бях млада,.. какво се завъртя лошотията отново, закриха я...На село каква ти работа,... на полето да работиш на арендатори...

Нямах образование, само едно средно,.. не знаех чужди езици, компютър,.. отчаяна.

А отчаеният човек е най-лесната  плячка...Опитах с едно-две момчета, но като им казах истината и, че не мога да имам деца избягаха... Опитах и с един вдовец .. искал преродено дете, а не мога...

Тръгнах за Атина,.. миех чинии в ресторанти, чистих къщи,.. гледах възрастни хора...

Така се запознах с кириос Вангели,... беше дошал на гости на жената за която се грижех, негова леля,...харесахме се,.. жена му починала скоропостижно, имали две деца, които от години не били виждали с жена си, срамували от тях и жена му починала от мъка по тях..

Той беше дребен държавен служител.. Продал апартамента дето живеел с жена си, за да не му напомня, и купил друг дето живеехме после. Аз се грижех за него, той за мен,.. най-накрая приех предложението му да се оженим и да живеем легално един вид... Едни от най-хубавите ми години бяха с него... Стегнахме къщата тука,.. с парите дето се пенсионира успя да купи и магазина.

Дойдохме тук,.. бях най-младата в селото.. ходех по къщите да чистя, помагах в магазина и на стари хора из селото... Може и да съм била уморена от работа, но щастлива...Вангели се радваше като дете, като му казвах Ангелът ми, Ангелчето ми,..беше прекрасно.

Вангели взе да се оплаква от болки  ту в гърба, ту в гърдите,...

Ходеше понякога в Атина, носеше книжа, връщаше книжа,... нали има фирма, дюкян...

А той тайно преписал Атинския апартамент на мое име ,...също и спестяванията си...

Занулил всички дейности на фирмата, без задължения,.. нямам  да давам, нямам да взимам...

сякаш тайно се е готвил да напусне този свят...

Аз спрях да ходя по къщите, непректснато бях около него... Толкова време бяхме заедно, дума не обели за децата си, понякога тежко въздишаше, сълзи се появяваха в очите му и търсеше ръката ми

Почина една пролет....

После идваха децата му да търсят дялове,...гледаха като крадци покъщнината ни, едва не ме изхвърлиха на улицата,..Намесата на кмета ме спаси,.. не искали къща, искали пари, щели да я продават...Оцениха я за 18 хиляди,..по 6 хиляди на човек, да им платя до три месеца,.. от къде толкова пари,... Излезе решение за част от пенсията му на мое име, имах и аз някое евро,.. но не стигаха за дела да другия. Кмета беша събрал хората да дадат по 300 евро срещу връщане до една година... Събрах парите,... дойдоха, исках да ги приема като мои деца,.. нали аз нямах свои, но те от алчни по алчни,.. взеха парите, подписаха документите и изчезнаха от живота ми... Е, и без тях ще карам, даже и по-добре,..те собствените си родители не почитаха, та мене ли...

Една вечер, лежах самотна,готова отново да оплача живота си,... прелиствам сякаш дните ни с

Вангели и изведнъж,... разговорът за  книжата,... колко съм глупава, виж какво има там в тези книжа , бе жено...По нощите ставам и ровя,... намерих ги.

Вангели всичко преписал на мене, заверени в съда,.. завещание подпечатано,.''. Децата да не получат нищо, тъй като не са положили никакви грижи за нас..'' с подписи на трима свидетели...

две банкови карти...Изведнъж бях толкова богата е собствените си очи, че ми идваше да замина някъде из света,... Но, не го направих,... не можех да изоставя Вангели,.. моят Ангел хранител.

Никой нищо не разбра какво ми е оставил,.. само аз, че няма на кого да го оставя след мен...

Поне осъществих мечтата си за медицинска сестра,... завърших курсове в Атина, сега меря кръвното., давам хапчета,...превързвам рани,...мисля да запиша Медицинския колеж, ей така за свое удовлетворение...Неделен ден и по празниците бия камбаната в църквата,... кмета се чуди от къде такава сила у мен...смея се и й казвам '' Кирия Димархе, вие преди години направихте такъв жест за мен, нека и аз да съм полезна в селото...''

Лошо е само, когато се стъмни и си сам в къщи, .. на тъмно,.. добре , сега се държа, ами утре като клекна, кой ще ми даде чаша вода, а....

Понякога си мисля, ще ида за месец в Атина, ще си потърся някое изстрадало момче като мен,.. друг глас ми казва, за какво ти е вече, ще ти обърка отново всичко..  ти за него ще си тихото пристанище, той ще лежи, ще пие бира и узо, ще трака с броеницата  и винаги ще е недоволен

Ау Петро, от кога не бях говорила толкова на български,.. не се забравя майчиният език, не се забравя,...

Усмихнах се разбиращо

- Права сте кирия Мария, трябва пак време да се приспособите един към друг,.. или след време  да се самоупрекваш защо пак, и пак ли на мен,..

- Мдаа, и на мен ми се иска да хвърля бялата риза,.. да се притисна до мъж, да ме гали и да бъда в безтегловност в ръцете му,... все още се чувствам жена,,, - въздъхна тя и внезапно попита - А ти Петро, семеен ли си,. женен ли си. Идваш тук винаги сам...

Какво да й кажа,..да или не,..Не значи нещо обещаващо,.. да, разсейва очакванията веднага..

- Да, семеен съм,.. двамата с жена ми сме в Атина,.. тя идваше , отначало й беше интересно, но тя е градски човек и тишината тук я плаши, иска шумотевица, забързано метро, автобуси,..

А децата ни са в друга чужбина,... сега светът стана едно голямо село и самолетите и интернетът са връзката вече - продължих да демагогствам

- Попитах , защото ако не си,... да идваш у нас на гости когато си свободен,... сам е трудно..

А ходите ли си в България...

- Не, какво да правим там,.. някой като каже да си видя приятелите, или да си заредя батериите,..

Чакайте бе, ако си имал истински приятели, нямаше да си гурбетчия, а щяха да ти подадат ръка, а не да ти гледат сеира... И какви батерии, да не си робот, та да си на барерии... Значи, нещо не ти е наред, щом не можеш да се самозареждаш.. Отпуските пътуваме при децата или те идват тук..

- А ето пристигнах, пред кирия Кина съм,.. има високо кръвно, а не се пази...Беше ми приятно

кирио Петро,.. И все пак имаш отправена покана за гостинско...

Оправи яката на ризата си, поопипа копчетата,.. ръкавите на бялата си риза и влезе в двора...

Погледнах след нея,.. наистина в било прекрасно момиче, все още с пъргава и енергична походка,

все още изглеждаше със стегнат ханш и бедра,..как ли би изглеждала в друг цвят риза...

           Пъхнах пак ръце в джобовете, ... къде отивах всъщност, и аз не знаех.

           Поспрях се, обърнах се кръгом и закрачих към къщи, все едно съм забравил готварската печка включена...

            Седнах на терасата, .. какво фрапе или Метакса...

            Късно е за фрапе, рано за Метакса,.. такаа а, Метакса с фрапе

            Отпвам  с вперен поглед към морският безкрай...

            Какво, да не чакам корабът с алените платна...

/ следва /