Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата сурова, кога прегоряла - смееше се той докато режеше салатата за ракията - Сега и с рибата да не стане така,.. така е като човек няма жена около него,.. сам трябва да се справя...
Въздъхна дълбоко и махна неопределено с ръка...
- Има , има барба Яни, ама тебе те е страх,.. от морето толкова не те е страх, а от кирия Фотини...
Какво чакате, харесвате се, а се гледате като котка пред щайга с риба... Обади й се, аз ще ида с колата да я взема... Хайде де какво чакаш, страхливец...
Набра номера й,... даже без да гледа и търси цифрите
- Кипия Фотини,.. няма да те питам как си,.. до 10 минути Петро ще дойде да те вземе с колата си..Ела у нас,.. светлинката ми...- с треперящ глас изрече той - Хайде ...