13.02.2024 г., 6:24 ч.

 Чудеса 8 

  Проза » Разкази, Други
612 1 8
Произведение от няколко части « към първа част
11 мин за четене

             Всичко мина по план. Не будехме интерес или подозрение с раничка на гърба, в джобовете й шишета вода. Сара вадеше  портфейла си плащаше с турски лири, снимахме се на по-интересни места, или в кафето пред чашка турско кафе и вода, обядвахме, и все нещо ни  дърпаше към хотела,...мдаа, следват папките.

Двете се оказаха счетоводни книги, писма, фактури, другата нещо като балансова книга  на смесена турско-американска, сирийско-турска фирма подписано и подпечатано. Папка с извлечения от банки, последното  салдо 640 хиляди щатски долара, показах го на Сара. Друго извлечение  в турски лири, с остатък 168 и много нули назад, В голям жълт плик се мъдреха няколко извлечения прищинани с кламер, погледнах салдото след  последната транзакция, 183 хиляди щатски долара...

Гледахме ту хартийките, ту лицата си. Вярно ли е всичко това.

Последната папка отворихме с треперящи ръце. Разпечатан плик, вътре писма на турски и арабски език, тя ми подаде арабското.

Обясняваше се, че щом сме притежатели на писмото, сме притежатели на банковите сметки кодирани с дума и цифри, и притежателят на това писмо наследява всичко, най-отдолу име, подпис. Мълчаливо й подадох арабския оригинал, а тя механично турския, да ама не разбирах нищо

След десетина минути, тя тихичко промълви.

- Петър, ако всичко това до тук  е вярно, ние сме неимоверно богати,...но, да разгледаме документите до край.

По нашенски, бяха натурални актове за терени, дялово участие в строеж, във фабрика. Акт за собственост на   жилищни сгради, адреси, скици, скрепено с подписи, печати, таксови марки.

Сара се прекръсти, не бях я виждала да прави това. В къщи родителите ми спазваха традициите, но не призоваваха бог за щяло и нещяло, бяха вярващи атеисти, ако има такова определение, но Сара...

              Нямаше какво да репетираме въпроси и отговори за явяването в банката, просто съдбата бе благосклонна към нас.

С ранична на гърба и папка в ръка я съпроводих до банката, подадох й папката с извлеченията и писмата, пожелах й успех и ще чакам да ми се обади по мобилния. 

- Указанията  важат и сега  за двама ни...- каза сериозно тя.

- А ти да не забравиш банковата карта - я подсетих

Тягостно е да чакаш. За кой ли път разглеждах картинките по списанието, или се мъчех да наглася за четете едрите букви.

Времето сякаш бе спряло, то няма и в какво  да се зазяпваш. Така ли, я количката на оня дето продава гевреци, уж любезен с клиентите, усмихва се , а се оглежда...Ами оня дето от полувин час ремонтира нещо по пейките, ...този пък, няколко пъти снове до края на алеята и до двете момичета със забрадки и тъмни очила...съгледвачи са, открили са ни. Ето и този микробус, от колко време е паркирал...

Махнах с ръка, все едно  отпъждам досадни мухи.

Гърми пистолет, прикривам се, отвръщам на огъня,...нямам патрони, а срещу мен един ми се хили с пистолет в ръка, прицелва се,...бум, и пада пронизан от снайпер, микробусът рязко потегли, количката с гевреци останала самотна, инструменти бяха изпопадали под пейката...

Дзръън,... дзръън, ме отрезви мобилният ми.

- Питър, всичко е ОК -прозвуча в ухото ми  на английски - Чакай ме пред банката ако обичаш

Подскочих като ужилен, така ли подсигурявам охраната.

Посрещнах я пред банката, официално допиране на бузите, все едно целувки, че не сме се виждали от векове.

- Всичко е наред - промълви тя - Тръгваме бавничко към кафенето отсреща

Изчакахме  спокойно зеленото на пешеходната пътека и сме в кафенето.

- Да, салдата са същите както са по онези извлечения в долари и турски лири. Ще можем да теглим  и трансферираме и от банката в Одрин.

Момчето сервира по кафе и чаша вода. 

- Жаден ли си, пие ли ти се нещо,... да се омитаме, не ми се седи тук, чакай да платя, 100 турски лири, нали

Остави банкнотата, помаха на момчето и потънахме в човешкия поток.

Дали бяхме обзети от някаква параноя, страхова невроза де,че ни  дебнат, преследват, и с основание може би. Горе в стаята се отпуснахме.

- Ти си ми като талисман Петър, Бутрус, носиш ни голям късмет. Сега вече сме освободени от бремето и можем да се отдадем на нас самите, не мисли за нищо друго, ще мислим само за нас.

Беше една незабравима вълшебна  вечер на обичащи се хора.

         За два дни адвокатска кантора ни вписа в регистъра на нови собственици, според представените документи. Представиха ни във фабриката като новите съдружници. Друг служител ни показа три етажна кооперация, давана дългосрочно под наем, после извън града до полузапустяла необитаема вила. Лъхна ни отвътре мирис на застоял въздух, макар всичко да беше подредено, сякаш преди малко собствениците са излезли на пазар.

Сара плащаше, но искаше в замяна и свършена работа. Оформи договори за доверително управление на имотите  с адвикатската кантора, възложи им задача да  намерят фирма и  да отремонтират вилата отвън, и друга фирма да оправи  градината и я поддържа.

         Предстоеше ни по-трудното, обратният 1500 километра път и най-трудното преминаване през ГККПункт. Пренощувахме в познатото мотелче, сега преди Анкара, станахме по-раничко и отново на път.

В далечината се  виждаха минаретата на  голямата  джамия, един от символите на Одрин. Обадих се на мама, че сме вече в Одрин и дали иска нещо да купим.,..даа, прах за пране, сирене,масло, баклавички, шам фастък, неща за децата, стока за цял камион.

- Добре, добре, ще накупим всичко - съгласих се

Напазарувахме от Мигрос, Ераста, напъхах всичко в колата.

- Сара, забравихне сок от нар, ще те притесни ли да идеш сама за 4 шишета, на първия етаж са. Ако искаш вземи още  и 2-3 килограма портокали, а аз ще подредя сергията вътре. Забравихме  и бонбони, вземи да почерпим.

Трескаво наслагах от накитите в торбите между перилните препарати и другите покупки, в раничката оставих само блузките, бутилки вода, сандвичи и три шоколада, привлича окото.Нагласих я между торби перилни препарати, метнах отгоре якенце за маскировка. Огледах купето, на пръв поглед нищо съмнително. Сара пристигна с новите покупки, небрежно сложих и тях.

- Готови ли сме, хайде ще заредим преди Лондра, има  бензиностанция с по-ефтино гориво.

Бях чувал, че там имало някой, който '' пеел'' на нашите митничари, ако забелеци по съмнителни неща из колите зареждащи там.

- Сара, забравяш къде сме били и за какво, по пътя провери  колко пари носим, няма да спираме сега на безмитна зона в магазина, дето продават цигари и алкохол...Може да има жени митничарки на смяна, не се паникьосвай, такава им е работата да проверяват - давах сега аз моите наставления леко усмихнат

Заредихме гориво, миячът на стъкла се въртеше около колата, сапунисва, бърше, огледа всичко вътре, дадох му 5 лири и потеглих.

Обичайните задръствания, нервни шофьори, спокойни   служители. Проверка документи,и... митническа проверка

- Цигари, алкохол - попита служителя

- Не -отговорих сдържано

- Отворете багажника...

Отворих, поогледа, попипа тук-там и затвори

- Купето, ако обичате...

Отворих вратата. Погледът му се привлече от ремъците на раничката, полузакрита от якенцето и шишетата сок от нар. Издърпа я, отвори ципа, блузки, вода, сандвичи, опипа за твърдо, и хоп извади трите шоколада, поопипа отново,...нищо.

Откъм Сара се приближи служителка, каза й нещо, Сара излезе. Служителката я огледа като скенер от главата до обувките, опипа и натисна по седалката й, бръкна под нея. И оттегчена тъгна към следващата кола.

- Приятен път - ни пожела служителя

Потеглих бавничко. За къде да бързам, прибирам се в къщи, а и тук не е необходима припряност.

А по магистралата колата си знаеше пътя. Пътувахме почти мълчаливо, Сара се присегне за шишето с вода, пийне глътка, затваря внимателно  скъпоценната течност, въздъхне леко за нещо.

Натиснах силно клаксона пред къщи в очакване да се отвори гаражната врата.

- Така и не разбрах - тихичко попита тя - Къде скри бижутата, изтръпнах когато онази служителка дойде при мен

- Кои бижута, скъпа ми Сара, ти взе ли ги от хотелската стая в Искендерун - смеех се жлъчно и с кеф.

Милата ми тя, прехапа устни, погледна ме с големите си черни очи, готови да се разплачат.

- Всичко е тук, шегувам се, ще ти ги покажа после, а сега бягай при децата

Разтоварихме всичко с татко и му заръчах

-  Нищо няма да разопаковаш и хвърляш сам. Я по-добре, дай  ключа на гаража

              Веселие от нашето завръщане и радост от подаръците.

- Ама вие въобще не сте почерняли и се връщате седмица по-рано. Хайде да сядаме и разказвайте, но първо да сложим децата да спят. Хайде деца, има още играчки и подаръци за утре - смееше се мама - Сара ще ми помогнеш ли с децата

Не след дълго пристигнаха, а ние с татко нагласихме по мъжки софрата, с повече чашки и чинийки за салата.

- Мамо, ами то плажове огромни, ама хората не лежат като нас на кърпите си като по Черно море, ходят по сянките и как да почернеят, а на луна може ли да се почернее - започнах хумористично

- Сара, а ти как се почувства в своя край - попита майка

- Мамо Дани, беше прекрасно, не носталгия, по-скоро жал, печал за хилядите загинали, за мама, татко, семейството ми. Но всичко това компенсира свършената работа. Петър, да казвам ли сега и утре пак ще разказвам чудесата които ни се случиха.

Мама Дани, абу Бутрус, ние отново сме много богати, казвам отново, защото имам децата, вас, Петър,... и бижута и щатски долари, апартаменти и вила-къща в Искендерун, акции в компании - гласът й потрепери, сълзички от радост се търкулнаха от очите й - Никога не съм и мечтала за такива чудеса,...Най-много се радвам, че имам децата, Петър и вас

Погледнах към майка и татко, милите те, бяха с насълзени от щастие очи. Я, какво ми стана и на мен, разнежих ли се, като че ли и моите очи бяха готови да заплачат радостно, гледах мътничко и премигах често-често.

            Донесох и изсипах  бижутата на тъмночервена покривка. Те заблестяха. Не смеехме да ги докоснем. Сара се престраши.

- Мама Дани, да ги подредим, така на купчина нищо не можим да видим

Отделяха, подреждаха, пръстени, гривни, обеци, колиета, синджирчета, като в златарски магазин, цяло състояние. Ние с татко въртяхме в ръцете си златните слитъци-ленти заготовки за бижута, две златни блокчета с печат 18 и 21 карата с печат.

- Знаеш ли дъще - тихичко каза майка - Искаш ли да си изберем с теб по два комплекта  еднакви бижута. Какво ще кажеш да поканим на гости Джордж и семейството му и да подариш и на тях бужута, за какво са ни на нас толкова много

Сара я погледна мило, прегърна я.

- Мамо Дани, мамо Дани, колко си добра, ти ме изпревари с предложението си

- Сара, Петър, не споменавайте никъде, даже и пред Джордж, от къде е всичко това, и че го имате. А  на тях ще кажем, че са ни семейни бижута от времето когато сме работили в Сирия - сериозно вметна татко - Никому нито дума за бижутата, ако Сара реши може да пита Джордж, дали има нужда за покупка на друго жилище и да му помогне финансово.

Те дойдоха на гости и останаха изненадани от подаръците ни. Купиха по-просторно жилище, имаха още едно момиченце.

А ние използвахме, че имаме роднини в Лондон и ходехме на гости.

           Обикновения еднообразен живот ни подхвана. Чакахме с нетърпение празници или отпуски за да пътуваме някъде. Светът вече бе станал едно голямо село и когато имаш желание можеш да го обикаляш.

Всяко лято бяхме в Искендерун. Наблюдавах замечтаната Сара да гледа някъде в безкрая, може би там някъде беше турско-сирийската граница. Изглежда си спомня само добрите неща, а може би я връхлитат и лоши спомени от войната, защото тръсне глава да ги разсее,и махне ядовито с ръка, прибърше с длани лицето си. После пипнешком ме хване за дланта , погалва я в захлас, шепнейки тихичко

'' Бутрус, Бутрус,... мили ми  Петър,  сега чудесата са с нас и около нас, и дано никога не свършват...''

          Сара се протегна сънливо, провря на голичко под пижамата ми, ръката си

- Така е топличко, приятно, тихичко при теб,... а наваля ли сняг. Децата вероятно още спят - говореше тя нежно и палаввото й краченце се прехвърли върху ми - Не искаш ли и момиченце скъпи, би ни подхождало...

Да, но децата като хали влетяха по пижамки в спалнята и изплашиха щъркела.

- Мамо, тате, да знаете какъв сняг е навалял навън - едно през друго говореха те, наскачаха в леглото и се настаниха между нас под завивките.

            В ушите ми тихичко звучеше песента на Шариф Дийн  '' Do You Love Me ''

'' -Аз казах обичам те, повече отколкото думите казват

-Да обичам те

-Нуждаеш ли се от мен

-Нуждая се от теб, както розата се нуждае от вода и с

годините расте нашата любов по-силна и по-силна...''

         А зимният вятър гонеше снежинките, или по-точно те танциваха на тази мелодия...

 

...............................................край....................................

 

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Скитница, преди все завършвах с нещо тъжничко. Но животът е прекрасен и трябва да му се раздваме, и щастието се приема по леко...
  • С удоволствие прочетох! Вече знам, че в твоите разкази финалът винаги е щастлив и това ми харесва!
    Благодаря за приятните минути!
  • Благодаря Блу, наистина щеше да е хубаво, но не са химери нали. Щастието е около нас, но как да го открием и да го задържим при себе си
  • Какъв щастлив завършек! Щеше да е хубаво и в живота да е така.
  • Благодаря Ники, както казват първите мигранти са били интелигентни и образовани хора, сирийци бягащи от войната. И от слухове , от някои наблюдения, съчиних това разказче. А към щастие се стремят всички хора, нали
  • Много ми хареса -цялата част и облик на разказа.
    Предполагах, какво ще последва и познах!
    Поздрави за таланта да разказваш, така увлекателно!
  • Мислител, благодаря..от една фъртуна стана цял разказ. Провокира ме съобщение , че хванали мигранти чак на Дунава, и нови и стари карти разглеждах, абе Дунава далеч от тази граница , . И изведнъж в разказа всичко се обърка и намериха голямата любов.
  • Ясно, от нашия чиляк, бодигард не става 🤣
    Добре, че Фортуна му свърши работата.
    Харесах определено.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??