Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия ù поглед, а чак след това – разкошната ù коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето ù.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женския пол. Но тази крехка девойка определено не бе такава. Имаше невинното излъчване на дете, с големи, светли, винаги сякаш малко учудени очи, но и магнетичния чар на жена, която е напълно наясно с очарованието си.
Започнах да избягвам погледа ù съвсем съзнателно, защото осъзнах, че възхитата в него не е типичната проява на уважение към мъдрия доцент, а има нещо повече, нещо, което ме вълнуваше и объркваше мислите ми. Повече от двайсет години преподавам, но никога не съм имал връзка с моя студентка, винаги съм считал това за неуместно. А сега, когато дъщеря ми и синът ми са на нейната възраст, това ми се струва направо недопустимо.
Нямаше как да скрия от себе си, обаче, че ми беше приятно вним ...