Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази принцеса се чувствала потисната. Природата я ощетила и тя изглеждала доста грозновата. Затова прекарвала времето си заключена в двореца. Не искала да я виждат хората в такъв вид. Родителите ù отдавна били напуснали този свят и я оставили още като невръстно дете. От малка тя се чувствала безкрайно самотна и тъжна. Заключила се в двореца и се обрекла на самота. Тази нещастна принцеса се наричала Далия.
Една сутрин тя се събудила както обикновено и излязла в градината. Захванала се да подрязва цветята, които били подредени в алеи. Със своята пъстрота и аромат те дарявали девойката с радост и блаженство в тъжните ù дни. Тя обичала да се грижи за тях. С голямо удоволствие галела разпукналите бели ...