Чудо за четири дни

                                                                                               В чест на Елин Пелин

Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изпил уискито и не го харесал, го питал защо няма работа и защо още не се е задомил, като е станал на 30 лазарника вече, доста хора се позамислиха дали пък няма да е истина.

            Първи усетиха сензацията не журналистите, а децата. По две, по три, без да питат родителите, често и след като получава не само устни предупреждения да не доближават до къщата на Матю, те са прилепваха към оградата, белким видят какъв ли ще е този човек, който се е върнал от мъртвите, и с часове не мърдаха от там. Но това беше на първия ден, след като откараха Матю в психиатрията. На втория се появи първия журналист от местен вестник.И от тук вече се започна истинската истерия около дядо Матейко.

Журналистът влязъл, без да почука, и веднага насреща му един на вид здрав старец му изревал

- А бе, ти що щеш тука - и докато поеме дъх да си отговори, дядото бутнал журналиста на един стол и го овързал. И вместо журналистът да задава въпроси, три часа дядото разпитвал журналиста. Питал го за какво ли не. Журналистът все пак разбрал, че дядото е починал точно преди 65 години, опитал да зададе няколко въпроса, но получил само отговор на това - колко време му остава да живее, как може да излекува болната си сестра,която била болна от рак,и как да помогне на един свой съсед да не го блъсне камион, като пресича на следващия ден на един светофар.

На четвъртия час децата, залепени по оградата на къщата на Матю, видяха как журналиста, видимо пребледнял, на бегом излиза от двора и бяга към най-близкото място, където има таксита. Едно от децата после твърдеше, че е видяло на прозореца лицето на дядо Матейко, но така и не се разбра - то измисли ли си, или наистина го е видяло.

Главният редактор на вестника дори не изслуша докрай развълнувания журналист, ами нареди да наберат статията за печат, а самият той реши да провери доколко този дядо може да предсказва истината. Дядо Матейко, след като го нахранил, му разказал кои всъщност са били истинските му родители и как може да ги открие. Редактора се върна в редакцията, остави нередактиран вариант от разговора си с дядо Матейко и от другия ден никой повече не знаеше къде е. Полицията го обяви за безследно изчезнал, а екип полицаи влезе с взлом в къщата на Матю. Междувременно около къщата вече имаше няколко журналисти от национални медии. И те всички станаха свидетели как оръжията на полицаите се изпариха. Точно тогава от психиатрията пуснаха Матю да се прибере. Като видя толкова хора пред дома си, той се ухили до уши, изкара навън полицаите, те впрочем сами излизаха с пребледнели лица, защото дядо Матейко им беше успял да им каже едно- друго. Матю застана за малко пред камерите, потвърди пред журналистите, че дядо му е възкръснал, каза какво е научил от него за себе си, накрая добави - "пък аз мислех, че не съм в ред" - и сам се върна в психиатрията, за да си направи допълнителни прегледи.

Истерията след излъченото интервю с възкръсналия дядо Матейко по националната телевизия стана пълна. На третия ден малкия провинциален град се оказа тесен за желаещите да узнаят бъдещето си. Дядо Матейко поиска полицейска охрана. И тук започнаха административните неразбории - не съществуваше закон, по който да се осигури охрана на човек, обявен за мъртъв. След кратко умуване в полицията взеха решение, че ще охраняват не дядото, а къщата на Матю. Но за това трябваше да помоли внука, а не дядото. А в психиатрията Матю се чувстваше недосегаем. Забил един шамар на полицая и заявил, че цял живот е живял по чужди команди, но разрешение за охрана на къщата си нямало да даде. Даже щял да съди полицаите, ако влязат без разрешение в имота му. Полицията опита да обяви Матю за невменяем. Само че от психиатрията казаха, че имал леко невротично заболяване, което не било достатъчно да го обявят за луд.

Така полицаите и децата се заредуваха около оградата.

Но на четвъртия ден дядото изчезна! Хората, които последни успяха да научат нещо от него за бъдещето си, твърдяха, че го видели да търси цигара и да пита - "имате ли огънче, бе, хора, от 65 години цигара не съм палил". Тъкмо му намерили цигара, и му подавали запалка, той тъкмо я разглеждал, защото по негово време нямало точно такива, и в стаята останали само хората, цигарата и запалката.

Матю се върна от психиатрията, обясни на журналистите, че дядо му казал, че в рода му през 5 поколение имало подобни случаи. Само че чак сега това станало толкова известно. Полицаите си отидоха. Гостите на града също.

Матю се задоми. Всички нарекоха жена му - снахата на дядо Матейко.

Главният редактор на местния вестник се появи. Оказа се, че родителите му са мултимилионери. Той купи вестника и направи Матю свой единствен съдружник.

Децата си измислиха нова игра - тя се казваше: питай възкръсналия какво ще ти се случи. Беше им забавно понякога да обикалят около дома на Матю. Те единствени не повярваха, че дядо Матейко беше изчезнал. Едно дете разказваше, че още вечерта на третата вечер, дядо Матейко се качил в някаква много модерна сива кола-металик, с черни бронирани стъкла, и тръгнал, ама накъде - никой не разбрал със сигурност. Децата му вярваха. И той се казваше Матейко. Но кой знае защо на малкия Матейко никога не даваха да играе на играта за възкръсналия. Той не се сърдеше. Във всички други игри той беше най-добър.

На следващата година децата видяха как сутринта, когато на Матю му се роди първото дете, една модерна кола-металик спря пред къщата, от нея излезе една жена с чисто бели коси остави на Матю един средно голям пакет, каза му нещо, той погледна пакета, засмя се и влезе в къщата. Малкият Матейко после каза на децата, че от другата страна на колата видял дядо Матейко, който му се усмихнал и му казал да не ходи под моста до реката през другата седмица. Малкият Матейко каза още, че попитал дядо Матейко знае ли защо е възкръснал. А дядото отговорил, че не знае.

По-големите се замислиха колко ли неща в живота се случват ей-така, без човек да знае защо са се случили.

Но нито едно от тях не отиде до реката на следващата седмица.

Три дни валеше дъжд, близкият язовир преля, реката излезе от коритото си и отнесе моста, под който обикновено децата си играеха.

*