Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия град жестокостта, която беше родила постъпка като тази. Слепотата на совата оставяше безмълвни онези, които я познаваха, беше сякаш изповедникът бе останал глух. Сякаш сърцето на любимия се бе превърнало в парче лед.
Патрулиращите полицаи из градската градина не можаха да направят много по случая. Всъщност нямаше случай, защото няма правосъдие за онеправданите и няма посегателство върху нечий живот. Въпреки че, какъв живот щеше да бъде слепотата за някой, който предпочита да вижда само в мрака.
Природозащитниците й оплетоха превръзка. Направиха я от плътна сива прежда и с тънка връвчица я завързаха около тилчето й. Тя не се съпротивляваше, когато един от тях я пое в ръцете си. Отдавна познава ...