Милан бе строител. От малък работеше по строежите. Покрай дядо си бе усвоил някои тънкости на занаята, които му помогнаха много в работата. Вече бе майстор. Годините минаваха бързо. Понякога усещаше уора. Понеже обичаше работата си, тя не му се струваше тежка. Радваше се като дете, когато види нещо красиво излязло от ръцете му. Все пак затова го викаха в домовете на хората. За да направи жилището уютно място за живеене. Топъл летен ден. Милан работеше в апартамент. Довършваше шпакловката на стените в стаите. Преди време бе направил и банята. Собственикът на жилището бе дошъл. Да види докъде е ремонтът.
- Здравей, бай Милане! - каза той. - Каке, върви ли работта?
- Тикаме я! - отговори майсторът. - Работа има, хора няма. Няма кой да я работи.
- Е, то навсякъде е така - каза младият мъж. - Много хубаво е станало. Сега остава само да се боядиса, нали?
- Да, боядисвам и след това ламината и готово.
- Пари трябва ли да ти оставя?
- Не! - отговори Милан. - Знаеш, че аз обичам накрая да си оправяме сметките. Нека да видим дали ще ти хареса.
Собственикът си тръгна. Милан работи още няколко часа. Преоблече се. Отби се в кварталното кафене. Изпи една бира и се прибра в своя дом. Там го чакаше неговата съпруга Петя. Погледна го. Наведе глава. Усмихна се и каза:
- Уморен си, нали?
- Малко! - отговори Милан. - Не съм вече на онези години да не усещам умора.
- Знам, Милане. Ама и у дома има нужда от мъжка ръка. Хората те ценят. целият град те познава като добър майстор. Препоръчват те. Това ме кара да вървя с вдигната глава, че имам такъв мъж. Но гледай сега корнизът на пердето. Как си го монтирал. Десният му край е с пет сантиметра по-ниско от левия.
- Е, какво толкова? - попита Милан. - Нали пердето стои. Не е паднало.
- Кога ще префугираш банята? Фугите са мухлясали вече.
- Има време! - отговори Милан. - Нали не тече на комшиите.
- Иска ми се да пооправим малко терасите.
- Какво им е? - попита Милан. Няма напукано. Пък и сега е топло. Как да шпакловам и боядисам.
Жена му се усмихна и каза:
- Добре, разбрах. За хората може да си добър майстор. А у дома както стане.
Милан погледна към Петя. Усмихна се и каза:
- Ами то е като навсякъде. Например човек уважава много повече чуждите хора, отколкото най-близките си. Пред другите гледа да е перфектен, а пред своите както дойде. Така, че не съм направил нещо, което да заслужава упрек.
Двамата се засмяха. Вечерята бе сервирана на масата. В жилището на майстора.
Явор Перфанов
22.06.2023 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени