Чукчи в България или Автобиографично
Днес ми се налага да пиша от първо лице. Имам нужда от юридическа и психотерапевтична консултация. Хората имат проблем с идентификация на личността ми. Аз самата имам нужда от такава.
Бекграундът на този проблем се оформи преди няколко години от една жена с много „не"-та - нереализирана, незадоволена, нещастна, некрасива и куп други такива неща. Когато видя снимките ми, които стояха известно време в един личен сайт, тя пожела да научи повече за потеклото ми. Очевидно, обясненията са били неразбираеми или тя прояви известна доза невежество (пак „не"-то!), защото ме нарекла „чукча". В първия момент малко се засегнах, но после реших, че чукча - това звучи гордо, като в крилатата фраза на Максим Горки: „Човек - това звучи гордо!" Накърнената емоция поувяхна с течение на времето, докато един хубав ден с приятелката ми Мария решихме да се разходим до Витоша. Пъхтейки, стигнахме до една малка хижа и се отпуснахме тежко на дървените пейки в уютна столова за ...