Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, отлагайки задълженията си, доколкото могат. А това е още една възможност за слънцето и уморените му лъчи да си отдъхнат малко. Дадоха толкова много от себе си напоследък.
И въпреки това ето я - тича задъхана пред мен. Закача се палаво с рошавото куче, което един чичко с поглед, който крещи „Бях нощна смяна“, е извел на разходка. Точно в момента песът не е особено любезен и не й обръща внимание. Заровил е мокър нос в нещо много важно, което се намира под близката пейка. Рошавата му опашка е като палка в ръката на опитен диригент - маха насам-натам. Каква музика само!
Две момичета правят сутрешния си крос, нахлузили големи слушалки на ушите си. Толкова са погълнати от ритъма на джогинга, че ост ...