ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ: СЪОБЩЕНИЯ ЗА ШЕФА

  Знаеш ли, сега се сетих, че мога да ти разкажа още няколко истории за мои познати и близки. Да речем, за Мия, тя ми е племенница, дъщеря е на братовчедка ми Нора. Един ден тя си позволи нещо нечувано, просто прочете...няколко съобщения за шефа!

    Днес шефът й имаше рожден ден. Май ставаше на петдесет. Не че го беше обявил публично, но в офиса всички се готвеха за събитието. На Мия, като новобранец в службата и секретарка, беше поверена организацията на купона.

        “Трябва да си призная, че мно-о-о-го го бива, мислеше си момичето , докато вадеше пакетите с лакомства и напитки от кашоните, само дето е кон с капаци!”

       За разлика от останалите дами във фирмата, тя не вярваше на мита за прословутата вярност на господин Павлов към жената на неговия живот. Чудеше се кога ли ще го хване и с коя. Може да е счетоводителката от съседния офис. Или адвокатката на фирмата! Чакай, чакай, ами оная фукла от модната агенция? Дето все търси нови лица и модели сред секретарките и стажантките?

       Шефът беше излязъл за някаква среща с обещанието да се върне за изненадата. Безсмислено е да казвам, че Мия отговаряше и за изненадата. Не беше глупост от рода на светещи боксерки или опаковка виагра, не!

        Ето го и момчето от куриерската фирма с едно малко пакетче, естествено,  за господин рожденика. Мия  се разписа и почерпи симпатягата с еклер и ядки, но нищо повече. Точно сега нямаше време за закачки.

       В този момент чу познатата мелодия от телефона на шефа си. Боже, нима го е забравил? И дори без да го изключи? Да, беше на идеално подреденото му бюро зад клавиатурата на компютъра. Имаше съобщение, и то не едно. Леле, продължаваха да пристигат! Цели дванадесет парчета!

       Дали да не надникне? Все пак, телефонът е служебен, може да е нещо спешно...

        Голяма работа, каза си, никой няма да разбере! Само да прочета от кого са...

        Бяха изпратени от страницата на  мобилния оператор  в интернет и не носеха разбираем подпис. Представете си, бяха подписани с “НЛО”!

         Номер едно гласеше:ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ЧЕСТИТ...

      А номер две продължаваше: ”РОЖДЕН ДЕН! Мили приятелю, припомни си приказката за бръснарчето и цар Траян с магарешките уши.

  По –рано не смеех да копая яма ...”

     Номер три:”..и да казвам колко те обичам. Страхувах се от скрити кабели и подслушвачи. Но преди известно време се реших, огледах се набързо и извиках: Обичам те! Обичам те! Обичам...”

     “ Бинго! , почти на глас си каза Мия, знаех си, че ще го хвана!”

     Номер четири:”...те! После натрупах пръстта обратно и си тръгнах. Не бях минавала доста време  край онова място и когато го направих- какво да гледам? Стърчат някакви  метални тръбички! Не се...”

      Номер пет:”...замислих, докато не наближи рождения ти ден .Шляех се по магазините и търсех  НАХОДКАТА-достоен подарък за тебе. Изведнъж.. о,ужас! На входа на едно бутиче...”

       Номер шест:”..видях тръбичките! Изтръпнах.Нима целият свят ще научи, когато някой ги докосне...че те обичам! Всички, освен тебе!       Нямах избор и...”

       Номер седем:”...не търсих повече! Сега ще ги получиш. Ако ги тръсне някой по пътя, всички ще се питат : Кой Пламен? Защо Пламен? Защо го обича? Коя го обича?” Внимавай...”

       Номер осем:”...защото..ТОВА Е МОЯТ ГЛАС! Обичам те, скъпи ! Винаги ще те обичам и никога няма да те напусна...Присъствам и сега дори...”

        /Когато прочете това, Мия се огледа неспокойно, все пак,четеше чужда поща!/

         Номер девет:”...като трептене на въздуха, предизвикано от някакви почти кичозни тръбички, защото няма път назад! Нека Бог бъде с тебе  и ти прати добра вест по твоя нежен...”

         Номер десет:”..ангел, на когото още не си простил! Не си прав, защото още не си казал каква е вината й и защо , според тебе , няма право да те...”

        Номер единадесет:”...обича. ЦЕЛУВАМ ТЕ! ЦЕЛУВАМ ТЕ!ЦЕЛУВАМ ТЕ...ТОВА Е МОЯТ ГЛАС!

       И не казвай, че цялата история е измислена, защото тая джунджурийка е произведена в Китай! За Бога...”

      Номер дванадесет:”..Пламене, бих ли посмяла да извикам името и признанието си тук, където всеки би ме разбрал?”

       Господи! Мия беше зашеметена. Това си е цял роман! Интересно, къде ли е подаръкът? Разбира се! Пакетът, който донесе момчето!

        Тя се доближи внимателно до пакетчето. И на него нямаше име!

         Наведе глава към него...И внезапно чу гласа на майка си! Идваше отвътре!

          “Мия, глупачето ми, какво си мислиш, че ще чуеш?”

        Да, просто да не повярваш,че братовчедка ми има такава фантазия! А що се отнася  до това как Мия маскира   прочетените съобщения в непрочетени, не се безпокой, никой не разбра, най- малкото Павлов. Имаше достатъчно време, пък и не й беше за пръв път!