>>>> За всеки случай се преоблече. Не му пукаше как изглежда, но от опит знаеше, че понякога тези състояния са временни и най-ненадейно може да го връхлети безмилостно колебание и страх, че не е в подходящ вид за такова приключение. То, всъщност, беше нещо не особено желано и приятно, да не кажем, че беше направо досадно и извикващо позив за повръщане. Но той беше на възраст, която изискваше леко, тъй да се каже полуотричане от суетата, за да се случат някои неща. Какви неща ли? Не много, но съществени -жена, дете... дом, истински дом. Дилемата му не беше точно - семейство или кариера, а по-скоро - наистина ли искам това или по-скоро ме е страх да си призная, че не го искам! А това е... нечовешко. То ест, поради загубата на морал и ценности, започваме да изпадаме в параноични състояния дали не сме се поддали на масовата душевна деградация, която, както се опитват да ни внушат, е много страшно и опасно явление.
>>>> Тези мисли за кой ли път се блъскаха отчаяно в главата му, избутвайки с ...