Наблюдателната зала, Спиралният ръкав

   – Каква е равносметката? – Координаторът беше свикал съвещание на отдел „Начални букви“ и искаше да разбере за последствията от Хекатския метеж.

    – Линията на Хадес се скъси с 10%. Инфраструктурата на Централната планета е почти унищожена. Динозавърските поселения на много места са буквално изтрити от лицето на земята. „Гнездото“ е превзето от призраците и чеширските котки. Сред тях също има много жертви. А динозаврите са намалели почти наполовина. Сега призраците поемат властта в Петдесетте Свята на Мрака, в съуправление с котките, разбира се. Но чеширците скоро ще се приберат в тесарактите си, практически управлението е в ръцете на призраците.

    – Това е добре! Светлината се придържа към принципа за несъпротивление на злото, но пък Мракът има способността да се самоунищожава. Нека се изтребват помежду си, това може да бъде само в наша полза!

    – Обаче пък оцеляват най-силните, най-свирепите и най-лукавите.

    – Да, естественият отбор. Внимавайте и с йо-йо ефекта! Случвало се е после числеността на Мрачните да се удвои и линията им да се удължи още повече.

    – Да, ще следим ситуацията! – каза Каспар, който беше поел функциите на шеф на отдела след злополучното превръщане на Габриел в човек. – Да отида ли да посетя Мирабела? Какво решихте, отстраняваме ли я?

    – Не, не, инцидентът беше много неприятен, но това е от липса на опит. Тя ще се справи! Има невероятната способност да превръща дефектите в ефекти. Виж какво сътвори от една грешка с името на храма Кху Конгси? Измисли цяла кралска империя с Персефина начело, само защото беше написала Кингси, вместо Конгси. А първоначално беше решила главните герои на Мрака да са конниците на Апокалипсиса.

    – Не е късно и за тях.

    – Да, може да ги включи по-нататък.

    – Значи да отида да я уведомя и да ú дам насоки?

    – Не, не ти! Не може да рискуваме повече. Трябва да сменим подхода.

  – Няма да стане, Мартичка. Ти даже едно свястно писмо не можеш да скалъпиш. Мислите ти скачат като бълхи. –  Матьо извади от портфейла си писмо.  – В Щутгарт, на площада седи някакъв цар във вид на паметник. На шапката му кацнал гълъб, само че жив. А може и да не е цар, не прочетох…

                               Величка Настрадинова, „Невероятната Марта“

                                                                Кърджали, Миден, наши дни

    – Оттам ли е? – Нефертити се появи в стаята на Мирабела, обкръжена от сияещ облак ведро настроение, разпръсквайки навсякъде аромат на гардения, африкански портокал, българска роза и полинезийски иланг-иланг.

    – „Гардения Исабей“ – поясни тя. – Любимият ми!

    – Наличието на българска роза ме ласкае. Теб ли те пратиха да ми натриеш носа?

    – Решиха, че ако ангелът ти е жена, има по-малък риск да се превърне неочаквано в човек „по заповед на Мирабела“ – усмихна се лъвицата.

    – Къде е Габриел? – попита тихо писателката и сведе глава.

    – Свиква с новото си положение. Ще се оправи. Решихме да не те сменяме. Засега. Но трябва да бъдеш изключително внимателна занапред! Добра работа с Хекатския метеж! И един тривиален съвет – преди да изречеш желание с пръстена – брой до десет! Страшно помага! И никакви персонални искания повече! Реликвите са за спасение на Световете, а не за лична изгода!

    – Но аз получих криле и хриле с пръстена! Това не е ли лична изгода?

    – Крилете и хрилете бяха бонус. Ти пожела Миден да се насели отново. Това не беше лична изгода. Както при Незнайко¹, помниш ли? Той получи вълшебната пръчица, едва след като извърши три добри дела, но безкористно!

    – Да, безкористно, разбира се! Но аз превърнах един от Седемте архангела в човек. Това не заслужава ли наказание?

    – Наказанието ще си го получиш, за това не бери грижа! Но няма нищо случайно на този свят. За всичко си има причина. Няма да сменяме Автора. Поне не сега. Това би нарушило Плана.

    – Добре, вземам си бележка. Не исках да стане така! Кажете на Габриел поне да намине за малко! Да съм сигурна, че е добре.

    – Ще намине, не бери грижа! Ти си част от съдбата му. И от свободната му воля, колкото и противоречиво да звучи. Но аз  те попитах нещо друго – оттам ли е?

    – Не не е оттам – намръщи се Мирабела.

    – Тогава цитатът защо е?

    – За застраховка! И от уважение. Но така от уважение ще трябва да цитирам цялата световна литература, дори и тази, която още не съм прочела.

    – Откъде е тогава? Ти все пак пишеш дайджест, вероятно е отнякъде.

    – А не може ли това отнякъде да е от Мирабела? Аз да не съм гламава? – девойката беше дълбоко засегната и чувствителността ú се беше изострила до крайна степен. – Добре де, от тримата братя е.

    – Онези от приказката? Със златната ябълка?

    – Не, онези от учебника по английски. Къню, Кудю и Удю². Имат и братовчед – Шелай.

    Нефертити се засмя.

    – Аз си го измислих! – каза предизвикателно Мирабела. – Звучат ми като български диалектни имена. Колю, Митю, Ганю... нещо такова. Оттам е и Матю. Има такова английско име. Направих каламбур. По-добре не ме питай откъде е. Само ще ти кажа, че тук пък има асоциация от руския. Но е малко грубо. Много ми е трудно с цитатите, да знаеш. Не мога да помня всичко, което някога съм прочела! Но винаги подхождам творчески.

    – Знам, знам! А братовчедът Шелай³?

    – Той е турчин. От смесен брак. При нас в Кърджали сме етнически пъстри.

    Нефертити пак се засмя:

    – Добре, само попитах. Ами „Легендите на Матю“, анимационното филмче за живото камионче? 

    – Дори не бях чувала за него, когато го измислих. Уф, ето че и аз започнах да говоря като Марта Матева! Какво, да не ме обвиняваш в плагиатство? – каза разярено Мирабела. – По дрехата има кръпки, но има и основен плат, той си е мой. Това е дайджест на Световете – история, култура, религия, философия, музика, наука – Книгата.

    – Знам, скъпа, и аз те застраховам.

    – Ами хубаво! Книгата си има закони. Тя ме води, не аз нея.

    – Точно затова те оставяме. Защото имаш Усет. Продължавай да пишеш, както ти подсказва интуицията. Не се отказвай!

   – Няма! – каза намусено Мирабела, обърна се към клавиатурата и започна съсредоточено да пише.

  Светът около нея, заедно с Нефертити, изчезна и Персефина, придружавана от две призрачни същества, прекрачи прага на тъмницата в замъка „Гнездото“.

  Мирабела се вгледа в светлия квадрат на стената, откъдето сутринта Вергилий беше отпорил знаменитата си кулинарна поема, замисли се за момент и написа:

  „И най-обиграното зло на света си има ахилесова пета“.

  В стаята за мъчения Персефина погледна намусено към тавана, от който все още висеше остатък от въжето от тирексови сухожилия, бръкна в една от гънките на динозавърската си кожа, извади от там поомачкано перо от археоптерикс, изплю върху него малко тъмнозелена слюнка и надраска на стената:

  В тъмницата е хлад. Шест и петнайсет е.

  Какво ли ще вечерям? Мухъл? Най-сетне!

  "Ето че и аз започнах да пиша удивителни кулинарни поеми", си каза удовлетворено тя. "Е, моята стена не е някоя от колоните на Сорбоната, и поемата е написана със зелени, а не със златни букви, но все пак е нещо!"

Мирабела на свой ред написа:

Измислих рима даже и на ябълка,

я камиларя трeсна с нея, я вълка.

  "Ама какво става тука? Всички прописват в тъмницата. Получи се някакво затворническо "влакче". Това си е направо поетична пандемия!", възмути се писателката и хлопна шумно капака на лаптопа си.

  "Еми да, я!", отзова се неуверено ехото, но явно не беше чуло добре или не му се удаде каламбурът, защото повече не повтори.

  /Следва/

  https://www.youtube.com/watch?v=p2nf7mCyOcU

  https://www.youtube.com/watch?v=IhwXoTi7ezc

  1. От „Приключенията на Незнайко“ от Николай Носов.

  2. Къню, Кудю и Удю – от англ. Can you? Could you? Would you? /Можеш ли? Би ли могъл? Би ли?/

  3. Шелай – асоциация с турското име Шенай и англ. – Shall I? /Дали да не?/