А над тях, заковани картончета с надписи: … „Нютон – пуснал слух, че ябълките привличат Земята“

…На излизане прошепнах на дявола:

– Махнете поне надписа. Вече се доказа, че и ябълките привличат Земята.

                                                                                  Агоп Мелконян, „Ад“ 

  Електронът поглъща фотон, ако енергията на фотона съответства на енергийната разлика между две нива. Фотонът престава да съществува, а електронът преминава към по-високо енергийно ниво. После електронът изпуска фотон с енергията, която ще му позволи да се спусне отново на предишното, по-ниско ниво.

                                      Джим Ал-Халили, „Пътеводител в квантовия свят“

  Неангажиращ разговор между Критика дяволоид и Критика ангел:

  – Колега?

  – М?

  – Къде е стихотворението, бе?

  – Как къде? Горе, в полето.

  – Няма го.

  – Как го няма? А, вярно! Че къде е отишло?

  – Сигурно е избягало.

  – Че защо ще бяга?

  – Знам ли? Стихотворни му работи.

  – И сега?

  – Имаме заглавие. И два цитата.

  – Само заглавие с цитати не става.

  – Как да не става? Стихотворението на това заглавие е: Бой на призраци в слънчев ден.

  – Не става.

  – Защо?

  – Защото е тарикатско и плагиатско. И е в проза. И няма кавички. И ми прилича на обида. И…

  – Ама това е перифраза! Добре де! Какво ще правим?

  – Нищо, празното поле горе е илюстрация. На вълнова функция. Ти да не си помисли, че е сладко отмъщение?

  – Ъ-хм! Кавичките!

  – Ти да не си помисли, че е „сладко отмъщение“? Ама това е от израза, не е от телевизионното предаване. Защо са ми кавички?

  – За застраховка. Та какво рече за вълновата функция?

  – „Рекох“, ха-ха, че стихотворението без стихотворение е илюстрация на понятието вълнова функция.

  – Добре! Нищо не разбрах. Аз си помислих, че си изплагиатствал Луис Карол с „усмивката без котка“.

  – Едното не изключва другото. Ха-ха, ето ти още една илюстрация на вълнова функция, в друг аспект!

  – Добре де, стига си опъвал нервите на читателите, изясни се!

  – Ами сред тях може да има математици, те ще ме разберат.

  – А другите? Все пак сме в полето с бележките. Разсей мъглата!

  – Като някой разсеян фотон ли?

  – И такива ли има?

  – Всичко има. Науката е доста поетична, не мислиш ли? Обаче сега трябва да обяснявам какво е разсеян фотон.

  – Предлагам ти да се върнеш на вълновата функция.

  – Ами, просто е! Вълновата функция е характеристика на квантовите обекти. Има стойност за всяка точка от пространството и представлява вероятност. За някои е само абстрактна математическа величина, за други има собствена, независима реалност. Така я обяснява чичко Халили. Това позволява на електроните да бъдат на две места едновременно, защото при определени условия се държат като вълни, а не като частици, т.е. „разпростират се“. И ако приемем, че вълновата функция е само математическа абстракция, това ще е нещо като липсващото стихотворение. Стихотворението хем го няма, хем е там. Къде е, не е ясно. Във въображението на автора, който още не го е написал, или в някаква друга реалност, свят на идеите или нещо подобно? Това е нещо като разбирането за Светата Троица и аналогията на Св. Кирил Философ със слънцето, което притежава светлина, топлина и кръгла форма.

  – Значи вълновата функция за квантовия обект е това, което светлината, топлината и формата са за слънцето – присъщи свойства?  И като ширината, дължината и височината за макрообектите? Вместо това микрообектите имат вълнова функция.

  – Нещо такова. Но и макрообектите имат вълнови функции, обаче техните са пренебрежително малки, защото…

  – А, не! Стига толкова физика! Заболя ме главата! Защо са ти тези пространни разяснения?

  – В случай, че някой ученик от началните класове прочете „СО-вид“ и получи погрешна представа за природните закони. И за да не мислят читателите нашата авторка за тъпа. Което, разбира се, не  е гаранция, че не е, ха-ха!

  – „Пука ú на жилетката“! Ти, защото тя шитна фотона към ядрото, вместо да го изнесе извън орбита ли?

  – На кой не му пука? Тя понякога прави грешки от разсеяност,  но смяната на посоката на фотона не беше плод на грешка, а на магарешкия ú инат. И на един сън. Нали знаеш, насън мозъкът обработва информацията от деня и си прави изводи, които преобразува в образи. Това са сънищата. Ако следваме интуицията си, можем да стигнем до правилен извод, дори той на пръв поглед да противоречи на общоприетото.

  – И какъв е изводът тук?

  – Това само тя може да каже. Мисля, че е свързано по някакъв начин с вируса, който тя нарича квантова болест.

  – Аз пък си мислех, че ще има сражение между фотона метеорит, паднал над столицата ядро и надутите кварки. И с привличането на големия град /сещаш се, столица и провинция/, което не е част от четирите сили,  действащи в природата. Разочароваш ме!

  – Едното не изключва другото. Ще видим.

  – Няма да те питам кои са тия четири сили. Който се интересува, да си прочете в Уикипедия! Ха-ха! Само с тия ква-нтове и ква-рки да не разквакаш пак кокошките?

  – Ха-ха! Аз пък чух – да не разакаш кокошките.  Който се чувства кокошка, да квака! Шегувам се! При Мирабела това не беше преднамерено. Така се получи.

  – Ами хубаво! Какво ще правим със заглавието без стихотворение?

  – Да му измислим едно! Да пришием палто към копчето, колко му е?

  – Какво да бъде?

  – Знам ли? Дай нещо там за птичките и пчеличките, всички пишат за тях!

  – Добре:

      Хвъркат птички

      и жужат пчелички,

      пролетта обичат всички.

  – Не става.

  – Щооо?

  – Няма връзка със заглавието.

  – Добре, тогава:

      Хвъркат птички

      и жужат пчелички,

      светлина обичат всички.

  – Това по-става, но е някак, как да се изразя по-деликатно …елементарно! И някой може да реши, че плагиатстваш „Всички обичат Реймънд“. Трябва „обичат всички“ да го сложиш в кавички. Пък и Реймънд може да се засегне, защото светлина е в женски род.

  – Ама той е измислен! Как ще се засегне?

  – Кой го знае! Като някаква вълнова функция, изведнъж може да се окаже реален.

  – Добре, предавам се! Измисли ти нещо!

  – Какво ще кажеш за:

  – ?

  – Само се пошегувах. На Мирабела ú хрумна да остави празно поле и това да е крят на частта. Но няма да го направи.

  – Стига си се шегувал, давай стихотворението!

  – На някои много им се иска да разберат предварително края, който е измислила, за да я изпреварят и после да я обвинят в плагиатство. Защото до завършека на романа има още много. Колко му е да пуснат някое тристишие като горното и да развалят магията.

  – Няма ли да ми кажеш стихотворението си? Явно не можеш нищо да измислиш!

  – Да, това е тактиката. Добре, чуй това:

  – А, не. Писна ми, напускам!

  – Ха-ха! Още един начин на изнудване. Добре, де:

      Не съм лишена аз от грях,

      ти не мерú плътта ми с камък!

      Измерена, ще стане прах

      сгурията, люляла пламък.

  – Уау! Впечатлен съм. Защо е в женски род – лишена?

  – Защото Мирабела не пише поезия. Написах го от нейно име.

  – Тя знае ли? Ха-ха! Ще му правим ли анализ?

  – По-добре не, че някой пак ще се засегне!

  – Тук аз, като Критик, виждам алюзия с квантовите особености на микросвета. Измерването променя резултата. Нали? А каква е връзката със заглавието? Защо светлината е безтегловна?

  – Защото фотоните, от които се състои, в състояние на покой имат нулева маса. И освен това са бозони, т. е., преносители  на взаимодействие, а не частици на веществото, каквито са фермионите. Казано опростено, те са енергия, а не вещество. Енергия на порции. Електромагнитна енергия на порции. И…

  – Добре, добре, навлязохме в излишни подробности! Няма да те карам да правиш разлика между маса и тегло. И няма да те обвинявам в неточност на изказа.

  – Опростените изкази си имат рискове. Айде, още едно стихотворение! Сега ще започнат да валят като електрони, избити от метална плоча, облъчена със светлина. По-добре да приключваме!

  – Да, този път май минахме без редакторите атрактори.

  – Шшт, да не вземат да се обидят, че може и без тях!

  – Ами просто се изчерпаха видовете атрактори, Мирабела писа вече за всички.

  – Нищо не пречи да се вяснат пак, нали не са редактори „един път“, ха-ха!

  – Нищо не пречи и Мирабела да измисли някой нов, от рода на Лука-вия долу-Роза, например. Както си измисля жанрове, защо да не измисли и някой нов атрактор?

  – Значи вече го е измислила!

  – Засега само името, но нищо чудно след време да се появи и самият редактор атрактор.

  – Хайде да си ходим вече, че досадихме на читателите. Те чакат стихотворения, пък ние тука клюкарим.

  Бележка на редактора атрактор Лука-вия долу-Роза: Колеги, имам само една мъ-ъ-ъничка забележка. В раздел „Проза“ сме!

  – Олеле! И над чертата! Сега пък никой няма да ни прочете!

  – Ти нали това искаше, да ни преместят Над чертата. Сега защо се оплакваш?

  – Ама той откъде се появи?

  – Кой?

  – Лука-вия редактор. Нали беше само име.

  – Беше. Мда…

                                                                                                     /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=bZ_BoOlAXyk