Минало се, каквото се минало, царският син отишъл веднъж да напои коня си на кладенеца, дето видял за пръв път неродената мома. Но конят пръхтял. Не искал да доближи до водата. Царският син заповядал да изгребат кладенеца… Като изгребали водата, намерили в кладенеца златна рибка.

                                                                    Ран Босилек „Неродена мома“

                                                            Ухан, Свят Гама, февруари 2020

 – Неродената от твоя Свят трябва да бъде убита, както се случи в два от другите Светове – заповед на законодателите! – Волфганг се беше синхронизирал с Даная и ú предаваше новите разпореждания. – Първия път с панголина не успяхме, сега вече трябва да се получи.

  – Но как може да се убие някой, който още не се е родил?

  На Даная ú беше уютно и спокойно в кръвта на нощното животинче и въобще не ú се искаше да нарушава монотонното си ежедневие. Промените я плашеха.

  – Като се унищожи макросът, който създава условия за съществуването и опазването на живота ú – индивидът, наречен Тай Уанг. Заповедта е да се създаде общност.

  – Ох, толкова ми е добре сингъл, Волфганг, в общностите е направо претъпкано! И има толкова много работа. Не искам да побеснявам¹!

  – Ще имате воал², Даная. Нямам търпение да съпреживея момента на събличането му³! Не бих го пропуснал за нищо на света!

  – Но после ще трябва да се разплетем! Вирионът⁴ ще мутира, за да може да зарази човека. Макросите ще се опитат да го спасят, ще започнат с досадните си полимеразни реакции, после с разни лекарства – знаеш, че си пъхат носа навсякъде! Може да попадна в пробите – ще ме клонират заедно с останалите. Ще станем милиони Данаи. А после ще ни унищожат. Не искам!

  – Няма да попаднеш в пробите. Ще се криеш, както съм те учил. Ще продължим да поддържаме контакт, ще те насочвам. И, скъпа, ще те харесвам дори и в общност с корона и шипове! Знаеш, че си любимата ми призрачна връзка от разстояние!

  – Само така си приказваш, вплетен си с толкова други, че не им знаеш броя! Сега прекъсвам връзката, трябва да се приготвя.

  – Успех, любима!

 Атомите в кръвта на прилепа в пещерата Ю-ши, усетили заповедта на централния облак от Хадес, започнаха стремително да се групират и да оформят общност. После се придвижиха заедно с многото други към различни органи в тялото на животното – ноктите, зъбите, слюнката, кръвта, белите дробове, разпростряха се навсякъде като фина мрежа и непрекъснато бяха в контакт – помежду си и със законодателя.

  Подчинявайки се на импулса, прилепът ловко се изплъзна от мрежата на ловеца и се отправи към къщата с пауловниите под Змийския хълм – там, където болният Тай поливаше хибискуса, подарен от дъщеря му. В два от Световете – Бета и Делта, прилепът щеше да доведе Тай в пещерата и там да го зарази повторно. Старецът щеше да се озове в болницата и нямаше да бъде до дъщеря си при смъртта на съпруга ú, в резултат Юйлин щеше да се превърне в Персефина, а по-късно да умре в Кладенеца на тесаракта.

   В Световете Алфа и Гама прилепът щеше да бъде хванат от Хенг Чун и продаден на пазара в Ухан. Десетки хора щяха да бъдат заразени. Пророкът щеше да се окаже марионетка в злите планове на Емпуза и Алибей. Самонадеяната му упоритост да запази „Кафявата орхидея“ за себе си щеше да му коства  живота. Тай щеше да остане с болногледача и да продължи да работи по Теорията си.

  Облакът Емпуза, привърженик на хард-линията в призрачното общество, и преди, и след преврата щеше да продължи с опитите си да унищожи най-голямата опасност за плановете си – човека  с две души и множество различни съдби Тай Уанг. Алибей щеше да наеме Алексис да следи всяка негова крачка. След угощението с панголина, Тай щеше да почне да губи паметта си, но нямаше да умре. И вторият опит в много от Световете да бъде убит щеше да завърши с провал.

  Даная се задържа за секунда на върха на нокътя на прилепа, а после, заедно с останалите електрони, проникна в кръвта на човека, когото бяха одраскали. Всъщност в тялото на новия гостоприемник не беше лошо! Просторно и доста топло, червените кръвни клетки бяха много по-малко, но значително по-едри.

  Даная се настани в един от капилярите непосредствено под драскотината и зачака  заповед. След няколко отрязъка време други вплетени електрони започнаха да се струпват в капиляра и да оформят атоми в ново образувание. Новоизлюпеният вирон се раздвижи и тръгна да търси подходяща клетка с рецептори. Скоро я откри, прикрепи се към нея и инжектира РНК-то си. То се свърза с рибозомите на клетката и тя започна да произвежда вирусни белтъци. След друга заповед белтъчните молекули се съединиха и образуваха нов вирус, който напусна клетката, разкъсвайки я, и се придвижи нататък в кръвта на човека, търсейки нова клетка с рецептори. Троянският кон беше проникнал в организма и бе започнал унищожителното си дело.

  Даная плуваше от клетка в клетка и наблюдаваше пораженията, които общността нанасяше на живото същество. Не изпитваше никакви емоции – нито състрадание или вина, нито омраза или злорадство.

  Облакът представляваше колективен разум с цели, емоции и стратегии за оцеляване. Един от милиардите атоми с Даная в него се грижеше само за непосредствените си нужди, които бяха много далече от Макросвета, в който живееха немъртвите. Облакът Емпуза мислеше вместо нея. Хората смятаха, че заразяването с новия вирус не става по кръвен път, а само по въздушно-капков. Ако бяха попитали Даная, щяха да получат изненадващ отговор, но това, разбира се, беше невъзможно – те дори и не подозираха за съществуването ú.

  Даная се притаи в кръвта на човека и се приготви да посрещне натрапниците, които хората щяха скоро да ú пратят. От незначителен отрязък време живите бяха намерили алтернатива на използването на досадните фотони за изследванията си и прибягваха до ренегати – нейни сънародници електрони, в нещо, което се наричаше електронен микроскоп. Макар и тежки и огромни, на хората не можеше да се отрече известно хитроумие,  съчетано с упорита изключително неприятна любознателност. Но Даная не смяташе да се предава.

  Голямата криеница тепърва започваше.

/Следва/

  https://www.youtube.com/watch?v=82insDaffcs

1. Според Теорията на побеснелите гени вирусите са генетични структури на инфектираната клетка. При еволюцията си те са придобили автономност и собствени гени, осигуряващи им възможност да съществуват самостоятелно, като запазват зависимостта си от клетката.

2. Воал – сложните вируси освен нуклеинова киселина и белтъчна обвивка имат и допълнителна, различна по състав липопротеинна или фосфолипопротеинна обвивка, наречена пеплос (на гръцки: воал) или суперкапсид.

3. Разсъбличане (депротеинизация) и освобождаване на нуклеиновата киселина – процесът се извършва в мястото на репликация на вируса. Нуклеиновата киселина се освобождава в цитоплазмата с помощта на клетъчните лизозоми. Вирусите, които се размножават в ядрото, запазват капсидната си структура в цитоплазмата и се разсъбличат в ядрото.

4. Вирион – извънклетъчната форма на вируса, която не е активна. Тя се превръща в активна, едва след като попадне в жива клетка. Вирионът е извънклетъчната форма на живот, съхраняваща вируса в природата и е приспособен да пренесе нуклеиновата киселина от една клетка в друга.

  Б.а: Описала съм само един от възможните начини за репликация на вирус, тъй като не открих по кой от тях конкретно се размножава коронавирусът.