Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гняв, обида, завист, алчност, амбиция, неудовлетвореност. Всички те се изразяваха с думи – материализирани усещания, които тя подхващаше и насочваше в определена посока.
Едно от мъглявите ѝ пипала се проточи във времето и напипа пулсираща и изпълнена с потенциална сила дума ядро – парашут. Излъчваше я млада жена с широка, издута като камбана карирана пола и кокетна тъмносиня шапка с воалетка. Мъжът до прозореца на бароковата сграда отсреща се вглеждаше в нея и се любуваше на свежата ѝ и елегантна красота. Но източникът на емоциите не беше там. Беше малко по-встрани, където две деца си играеха на тревата пред бликащ фонтан и за нещо оживено спореха.
Змията потрепна от хазартно нетърпение:
– Вис ...