II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се наслаждаваше, повече на младите и гъвкави тела на танцуващите студентки, отколкото на алкохола в чашата си, който претендираше да се нарича уиски.
Тая вечер Ондур имаше повод. Поводът бе за цялото човечество, но блестящия професор по приложна физика с множество научни постижения почти във всичките сфери на приложните науки бе решил да запази за себе си изживяването на тоя момент, въпреки че много от колегите му подозираха за неговия триумф. Когато казвам „много“ това не бива да ви заблуждава и да си помислите, че във втората половина на двадесет и първото столетие са останали мнозина мислещи представители на Сапиенса. Изкулент бе монополизирал мисловните процеси на старата Земя и онези, кои ...