Цветето, което цъфтеше само нощем 15
Произведение от няколко части « към първа част
От рождения си ден Надя запомни ясно само началото и краят. Началото, когато посрещаше гостите. И краят, в който Насим ѝ придържаше косата над легена.
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разрешил на малката си дъщеря да празнува осемнадесетият си рожден ден, който пък се падаше точно преди големия събор. И не им беше чудно на клюкарите, че Мъндьо ще прежали някой литър от ракията си, доматите, или ще остане с един-два бройлера по-беден. Той не беше стиснат човек. Чудното се криеше в това: какво го е накарало най накрая да извади болнавата си дъщеря на показ. И дали пък не е оздравяла най накрая, та се носеше слух, че може пък бащата да му е текнало да ѝ търси жених.
Но преди това, още преди докрай да се разплетат злите езици, някъде по обед, Насим се беше озовал пред бръснарницата на една масичка с приказливия Рамадан и следеше изпод око младежите и мъжете, които влизаха и излизаха при Турчина, за да се подстрижат за събора.
Турчина му викали открай време и българите, и турците в селото – разказваше му Рамадан, докато изпъваше късите си голи крачета и баеше с пръсти на шкембенцето си като панаирджийска циганка на кристална топка. Слънцето го напичаше, блестеше му мократа уста от бирата и обясняваше.
Малко скъпо взимал бръснарят, но си имал разни табиети, чалъми на работа, пудрил ги, масаж правил на лицето, голям кеф било при него да седне човек. Лошо сторил само Турчина, че сина си не могъл да научи както трябва – продължаваше да ги реди приятелят. Тук събеседникът се съгласи. И също още един грях имал табиетлията, поемаше си дъх Рамадан. Преди около шест зими блъснал с Москвича едно 12 годишно момче. Търсел го бащата на момчето тогава да го пердаши, но Турчина се покрил за известно време, та оттогава подстригвал същото момче без пари.
- На момчето нищо му няма, де! – успокояваше го той. - Само една зима ходи с гипсиран крак. Аа, ей, го! – Подскочи Рамзи. - За вълка говорим …
Насим вдигна очи към пътя, където минаваха колите и видя до тротоара едно височко русоляво момче с две момичета покрай него. Момчето си беше мушнало ръцете в джобовете на дънките, а момичетата вървяха хванати под ръце с щръкнали задничета и по потничета, като едното го задяваше нещо отстрани, спираше се и се смееше, а другото гледаше свенливо напред и се опитваше по-бързо да върви, като че да свести по-бързо щуравата си приятелка.
- Чакай, чакай да го викна!
- Недей, недей, остави го сега. – вдигна ръка арабинът. - Изглежда не беше в настроение, а другия пък обратно, намилаше като фуражомелка изреченията, предсказваше, гадаеше – нетърпелив да изясни всичко, което знае и не знае.
Арабинът пък си мислеше за нравите български и гледаше белоликите момичетата. Хубавки му се сториха и двете, с дълги коси, накиприли се бяха, светеха отдалече, обаче ако Найдена сега застанеше до тях и двете изведнъж щяха да потъмнеят.
- Видя ли? Брех! Бре! – прекъсна прозрението му Рамадан. - Наперил се е кат петел, наобикалят го вече пиленцата, макар че наплашено гледа още. Наплашено, наплашено е още! Ще да е от москвича. Ха! Ха! – захили се Рамзито, а като се успокои, довърши: Но и тоя кусур ще се заглади с времето. – Той вдигна бирата да утоли приказката с малко мая, удари няколко гълтока и въздъхна с наслада.
Слушаше Насим и се засмиваше на падналите бисери от устата на Рамзито, а после отпиваше търпеливо кафето, чакайки си реда, за да го подстриже този път не кой да е, а Турчина.
Не му беше до разни истории и нрави, но като че ли го разсейваха, отвличаха любовните му мъки нанякъде, както течението на река отвлича току-що падналия цвят от дърветата. Влечеше, носеше, но лошото се състоеше в това, че накрая пак на едно място се затлачваха и бяха много повече. Макар че според приятеля му не беше време за разсъждения, булка трябваше да се намери: вед – на – га! За действие идеше ред, само дето Насим вече не знаеше как да стъпва в оная тиха вода, пък и не смееше на някой да каже къде е нагазил. Струваше му се, че всичко на новата земя е открито и даже мислите на хората се чуват, затова започна да притихва като растение, при най-лекия лъх от хорско любопитство.
(следва)
https://youtu.be/F6NqDMNAunc
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Тя цъфтеше само нощем
в своя свят - така красива.
А той бленуваше за още.
За него нежна самодива. ...
Коментари
-
Ето ме и мен, макар и с голямо закъснение, Силвинце!😍Преди да препусна към другата част, която вече е публикувана, искам да ти пожелая една спокойна, обичлива, здрава и вдъхновяваща година! Знаеш мнението ми за твоя страхотен талант, затова продължавай да пишеш и да ни радваш, миличка!💋
-
За много години, Злати, Тони и Иржи! Бъдете здрави! Благодаря ви за отделеното време и топлите думи. Тони, да бъде 💗! Злати, не знаех че четеш. Приятно ме изненада. Иржи, драго ми е, сладкодумке. Сърдечни поздрави на всички!
-
При тия четири празника, които празнуваш, Силве, та не ти е останало много време за тая част...Малко ми се видя, а и вече съм в крак...До 05.02 трябва да изкараш още два поне...
-
Честита Новата Година, Силве! Здраве, щастие и вдъхновение!
Всички мечти да ти се сбъднат! Чакам с нетърпение! -
За много години, Силве! Очаквам продължението!
-
Благодаря ви, приятели! Здрава, мирна, щастлива и благодатна да е за всички! Скити, Мини, Вале, Деа, Светулче, Вили, Пепи, Краси, радвам се да ви посрещна. Благодаря за любими. 🌺🌺🌺🌺🌺🌺🌺
-
Дали наистина растенията ни чуват... Силве, благодатна година ти желая!
-
И ЧНГ, и ЧИД! -
За много години, Силве. Всичко най-хубаво желая.
-
Спорна Нова година, Силви, щедра и вдъхновяваща! 🎄
-
Силве, когато човек чете толкова вълнуващ разказ, забравя за всичко друго и естествено съвсем изключих - Честита Нова година и на теб! Бъди все така вдъновена! А в личен план - щастие, любов, здраве и крила за нови мечти!
-
За много години, Силви! Здрава и вдъхновена бъди! И пиши, пиши...
-
Успешна и спорна година, Силве, продължавай да разказваш.
-
Да, настройката се получи! Чакам, Силвия и то с интерес. Честита Нова година! Здраве и вдъхновение ти пожелавам от сърце!
-
Пиша. Благодаря много, Скити! Една, ама така за лека загрявка за Новата година! Честита да е, много здраве и щастие ти желая!
-
Ех, Силве, това беше само една малка глътчица... Хайде, давай родения ден
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
