От рождения си ден Надя запомни ясно само началото и краят. Началото, когато посрещаше гостите. И краят, в който Насим ѝ придържаше косата над легена.
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разрешил на малката си дъщеря да празнува осемнадесетият си рожден ден, който пък се падаше точно преди големия събор. И не им беше чудно на клюкарите, че Мъндьо ще прежали някой литър от ракията си, доматите, или ще остане с един-два бройлера по-беден. Той не беше стиснат човек. Чудното се криеше в това: какво го е накарало най накрая да извади болнавата си дъщеря на показ. И дали пък не е оздравяла най накрая, та се носеше слух, че може пък бащата да му е текнало да ѝ търси жених.
Но преди това, още преди докрай да се разплетат злите езици, някъде по обед, Насим се беше озовал пред бръснарницата на една масичка с приказливия Рамадан и следеше изпод око младежите и мъжете, които влизаха и излизаха ...