31.01.2010 г., 18:04 ч.

Цветни прозрения 

  Проза » Разкази
1419 0 1
3 мин за четене
ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше пред мен самия, правеше ме щастлив в търсенето и намирането на цветните ароматни частички от времето, съединяващи се в един безкрай от очаквания и надежди…
Пристигна. Покорна, чувствена, тежко дишаща, искряща като пенливо вино.
- Искам те! - казах и не познах собствения си глас. Предисловията бяха излишни. Всичко беше излишно… Всичко, освен нас, двамата.
- Да! - каза тихо.
Отдадохме се един на друг - бурно и сладостно.
Благодатното изпразване на залпове от чувства я разтърси цялата.
- Искам те завинаги…
- Имаш ме цялата.
Когато приключихме, бе вече полунощ. Луната бледо напомняше за себе си, хвърляйки сребърни отблясъци по тялото ù. Това ме настървяваше да я гледам.
- Много се гордея с теб! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Райков Всички права запазени

Предложения
: ??:??