3 мин за четене
Магазинът на цветарката беше до баничарницата. Въздухът наоколо беше смесен от мирис на вкусни, топли банички и цветя, предимно хризантеми.
Това бе втората война за десетилетието. Предишната продължи 3 години, а това бе преди 5 години. Тази година се разрази втора. Мирът бе изтраял само 2 години. Тъкмо хората отвикнаха от страха, от депресията, от парализата, която бе сковала всеки и най-вече бяха започнали отново да купуват и продават, което, разбира се, бе добре за двете магазинерки, които се познавах от близо 20 години. Имаше една шеговита, безвредна конкуренция между двете продавачки, които, когато нямаше клиенти, си говориха често.
"Днес при мен бяха повечко, май. Мислиш ли?" - често се шегуваше усмихнато продавачката на банички.
"Повече са гладни, по-малко са влюбени." - отговаряше сериозно цветарката.
Тя бе на години - сериозна, със сиви очи, бледо лице и бели, прави зъби, докато другата продавачка, макар също вече доста възрастна, бе със засмяно, сбръчкано лице, кафяви, меки оч ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация