ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто пееше, а изваждаше с леко дрезгавия си глас от дълбините на душата си най-съкровени чувства . Знаеха песните му и често пееха с него. Държаха се за ръце, полюшваха се в такт и пееха. Накрая избухваха в аплодисменти и го затрупваха с цветя.
Завладя го едно щуро желание всичко това отново да се повтори. Ако може, да върне времето назад.
Още на другата вечер взе китарата, мина покрай гимназията и се качи в градския автобус.
Направи му впечатление, че всички младежи са някак обсебени – гледаха като зомбирани в телефоните и таблетите си. Никой не го позна, никой не го запита къде е тръгнал с тази китара.
Отиде в парка, в градинката до фонтана, седна на същото място и засвири.
Когато се прибра, усм ...