Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше надолу и затопляше душата му като полъх от южен ветрец.
Полетя стремглаво надолу към буренясалото селско гробище.
Нямаше грешка. На неговия гроб беше коленичило момиче. И копривата беше окосена. А върху зеленясалия надгробен камък без надпис гореше свещичка.
Дочу тих гласец, който каза:
- Нека Бог ти прости, дядо Тодоре. Много грехове си натрупал, ала и много мъка си изживял. Нека душата ти намери покой. Аз ти прощавам за всичко...
Ако можеше да плаче, би заплакал. Ако имаше сърце, щеше да се разтупка. Ако имаше ръце, би погалил ръцете ù, с които тя галеше хладния камък...
Не помнеше някой да го е галил някога... Дори приживе, когато беше още дете.
Ръцете на майка му - подпухнали и напукани ...