- Колко струва този букет?
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това са...
- Виолетки, хубаво. Хващам ги за виолетовото с два пръста и са до там. Как се казваш?
- Аз... ъ-ъ Надежда.
Смехът му я накара да вдигне глава. Той беше млад и красив, а усмивката му – лъчезарна. Нямаше ирония или злоба. Само искрена усмивка. Надежда се изчерви и отново наведе глава.
- И на какво се надяваш, Надежда? Да не би да си решила да забогатееш с тези виолетки?
- Не, господине, но съм гладна.
Усмивката му помръкна. Не беше очаквал такъв отговор. Често минаваше покрай пазара „Георги Кирков” и се забавляваше с поведението на всички тези търговки, които предлагаха какви ли не стоки, измъкнали ги от кой знае какви складове и цветя, изскубани от земята направо с корените. Днес погле ...