Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казват на младини бил див гуляйджия, но уви след като съпругата му го е изоставила, а и след като детето ( имаше син) бе пораснало и не искаше вече да го вижда, някак се кротна, но и до днес под гъстите прошарени вежди играеха сиви, стъклени очи, които свидетелстваха за буйните му младежки години. С годините бе виждал много трупове, много плачещи семейства, което някак изпохаби чувството му за загуба и тъга. Беше виждал доста починали- от старци, преживели до дълбока старост, до пеленачета. Юли изгряваше с бълбукащото слънце, като изпаряваше вчерашния дъжд, което правеше утринта още по-непоносима, поради топлите пари. Гробът вече беше готов. Хората бяха дошли да си кажат последно сбогом с един въ ...