Да режеш клона, върху който седиш
Имало едно самотно старо дърво. Стволът му бил необичайно корав и широк, по-широк от всяко дърво на Земята. То се издигало като приказен великан високо нагоре и стигало толкова високо, че короната му се губела сред пухкавите бели облаци. Някъде близо до върха на зелената шапка на дървото, над облаците, имало един особен клон. Той се отличавал силно от останалите клони, не само защото бил по-дебел и по-дълъг, но и защото върху него седели трима души.
Те били облечени еднакво, лицата им също доста си приличали и отстрани можели да бъдат сбъркани с братя. Роднинска връзка между тях обаче нямало. А и по начина, по който се отнасяли един с друг, трудно можело да се предположи, че са братя. Те винаги заемали противоположни мнения, спорели и почти никога не се изслушвали един другиго.
Навярно съдбата си беше изиграла лоша шега с тях, слагайки ги на място, от което не можели да се махнат. Много е вероятно, че ако имаха избор, двама от тези клетници щяха веднаг ...